Читаем Червеният кръг полностью

Вие ще си спомните, ако сте чели официалното съобщение за случая, че комисарят позвъни на Фройънт в отговор на едно предишно негово обаждане. Това беше шансът на Йейл. Позвъняването стана причина Фройънт да ни помоли да излезем от стаята. Аз тръгнах пръв, тъй като никога не можех да предположа, че Йейл ще дръзне да направи подобно нещо. Когато влязохме в стаята, ние бяхме с палта и забелязах, че Дерик непрекъснато държеше едната си ръка в джоба. Тази ръка, господа — каза Пар впечатляващо, — беше в мотоциклетна ръкавица и стискаше ножа, който прободе Фройънт.

— Но защо е носил ръкавица? — попита министър-председателят.

— За да не бъде ръката, която веднага щях да видя, изцапана с кръв. В момента, когато съм се обърнал с гръб, той е забил ножа право в сърцето на Фройънт, който вероятно е умрял веднага. После свалил ръкавицата, хвърлил я на бюрото и, отивайки до вратата, се престорил, че говори с човека, който вече е бил мъртъв.

Знаех, че е станало така, но нямах доказателства. Йейл беше повикал дъщеря ми в къщата, която ние веднага претърсихме, с намерението да я обвини в убийство. Тя обаче постъпи много умно, като се досетила за неговия план и се върнала у дома. Но да не избързвам. Един от хората, които трябваше да охраняваме, беше Джеймс Бирдмор, земевладелец, спекулант, човек познаващ всякакви хора, и добри, и лоши. Онзи ден той очаквал посещение от Марл, когото не познавал, но чието име споменавал рано сутринта пред сина си, в отсъствието на Дерик Йейл. Последният човек, когото Марл разчитал да види, докато вървял към къщата, бил неговият съкилийник от Тулузкия затвор, когото с предателството си беше осъдил на смърт.

Вероятно Йейл е стоял в края на гъсталака и когато Марл го зърнал, той обезумял от страх и, инсценирайки пътуване до Лондон, се завърнал обратно в селцето, решен да убие Лайтмън преди да е станало обратното. Но смелостта му вероятно се е изпарила, Марл не беше много смел човек, и вместо това той написал писмо до Йейл, като го мушнал под прозореца му — писмо, което Дерик прочел и изгорил отчасти. Какво е пишело вътре, не мога да ви кажа, но вероятно е съдържало уговорка, че няма да закача Йейл, ако той също го остави на мира. Марл не можел да предположи, с какви възможности разполагал противникът му. Думите „Блок Б“ несъмнено се отнасяли до отделение в Тулузкия затвор.

От този момент нататък Марл бил обречен. Той започнал да шантажира по собствена инициатива Брабазон, един от сътрудниците на Червения кръг и вероятно Брабазон е споделил опасенията си с Йейл. Представяйки се за полицай, Дерик отишъл в магазина, до който били изпращани писмата за Червения кръг и под претекст, че помага на правосъдието ги отворил и прочел съдържанието им, без да има това право.

Брабазон възнамерявал да офейка в деня след смъртта на Марл и за тази цел изчистил сметките му в банката и се подготвил да бяга. Заподозрян в убийството и предупреден от Червения кръг, че е в опасност, той се скрива в къщата край реката, която ние претърсихме.

Инспектор Пар се засмя тържествуващо:

— Като казвам „претърсихме“, имам предвид, че Йейл я претърси. С други думи, той отиде в стаята, където е знаел, че се намира Брабазон и после докладва, че всичко е наред.

— Има още нещо, което бих искал да ми обясните: упояването на Йейл с хлороформ в собствения му офис — каза министър-председателят.

— Това беше хитър ход от негова страна и за момент успя да ме заблуди. Йейл си е сложил белезниците, овързал се е и се е упоил едва след като прибрал парите в плика и го пуснал по улея за писма, адресирайки го до дома си. Не помните ли, сър, че един пощаджия напусна сградата малко след инцидента? За нещастие на Йейл аз оставих Талия в стаята, скрита в един шкаф, откъдето тя видя цялата комедия и накрая взе бутилката хлороформ от чекмеджето на бюрото му.

— Последната жертва, мистър Рафаел Уилингс — тук Пар заговори бавно и обмислено — дължи живота си на факта, че е изпитвал нездраво увлечение към дъщеря ми. Докато се борела с него, тя видяла през рамото му как една ръка се подава иззад завесата, държейки изчезналата кама. Йейл я бил откраднал рано сутринта (представяйки се отново за детектив). Камата била насочена към сърцето на мистър Уилингс и с нечовешки усилия Талия успяла да го избута малко встрани, но не достатъчно, за да го предпази съвсем. Йейл беше готов веднага да разкрие престъплението (представям си колко е бил разстроен, когато е разбрал, че не е убийство) и, разбира се, да го припише без затруднения на „майка“ — на Талия Дръмънд Пар.