Читаем Червеният кръг полностью

— Невъзможно! — промърмори отново той, докато се изкачваше бавно по стъпалата към офиса си, отклонявайки поканата на момчето, обслужващо асансьора.

Първото нещо, което забеляза, отключвайки вратата, беше празната кутия за писма. Това беше много голяма кутия със специално конструиран процеп, така, че да е невъзможно външен човек да извади съдържанието й. Телената клетка достигаше почти до земята и писмата, пуснати през процепа на вратичката, трябваше да преминат през въртящи се алуминиеви пластини, което правеше задачата на крадеца, неизпълнима. Кутията беше празна. Нямаше нищо, освен търговски реклами.

Той затвори тихо вратата и отиде в стаята си. Направи не повече от една крачка и спря. Всички чекмеджета на бюрото му бяха отворени. Малката стоманена каса до камината беше отключена и вратичката й зееше. Той погледна под бюрото. Там имаше малко шкафче, което само опитен човек можеше да намери и в което съхраняваше по-важните документи, свързани с Червения кръг.

Видя само счупената дъска и следата от длетото, с което беше отворено. Йейл седя дълго време на стола си, загледан през прозореца. Не беше нужно да се пита кой е авторът на всичко това. Досещаше се. Независимо от това, той направи кратко разследване и получи от момчето на асансьора цялата информация, от която се нуждаеше.

— Да, сър, вашата секретарка беше тук тази сутрин, красивата млада дама. Тя дойде малко след започване на работния ден. Остана само един час и си отиде.

— Носеше ли чанта?

— Да, сър. Една малка чанта — отвърна момчето.

— Благодаря — каза Дерик Йейл и тръгна обратно към Управлението на полицията, за да излее в ушите на флегматичния Пар историята за преровеното бюро и откраднатите документи.

— Сега, Пар, ще ти разкажа нещо, което не съм съобщил никому другиго, дори на комисаря — започна Йейл. — Ние мислим, че организацията на Червения кръг се оглавява от мъж, че момичето се е срещало с него и той го е въвел в тайните на бандата, каквито и да са те. Сега обаче разбрах, че този загадъчен мъж в колата изобщо не е шеф, а е получавал заповеди като всички останали от истинския център на организацията — Талия Дръмънд.

— Господи! — възкликна инспекторът.

— Ти се чудеше защо я взех в офиса си на работа, а аз ти казах, че според мен тя ще ни отведе до Червения кръг. И бях прав.

— Но защо я уволни? — попита бързо Пар.

— Защото направи нещо, с което го заслужи — отвърна Йейл. — Ако не я бях уволнил, щеше да се усъмни, че я задържам умишлено. Разбира се, можех да си спестя неприятностите — той се усмихна, — защото тази сутрин инцидентът доказва, че тя е знаела каква игра играя.

— Слабото му деликатно лице притъмня и той продължи по-рязко: — Довечера, когато разкажете на министър-председателя и неговите приятели вашата история, аз също ще съобщя нещо, което мисля, че ще ви изненада.

— Нищо казано от вас, не може да ме изненада — отвърна Пар.

Третият удар Йейл получи, когато се прибра вкъщи. Слугинята я нямаше. Тя не оставаше за през нощта, но имаше задължението да не напуска апартамента преди 21 часа. В момента беше точно 18.00 и къщата тънеше в мрак.

Йейл запали лампата и тръгна по стаите. Беше разхвърляна само дневната и там неканеният посетител, който и да е бил той, а Йейл се досещаше за името му, беше проявил необикновено старание. Нямаше смисъл да вика прислугата и да пита какво се е случило. Жената явно е била примамена навън чрез съобщение, изпратено уж от него. И докато я е нямало, Талия спокойно е преровила къщата.

— Каква умна млада жена! — каза Йейл без злоба, тъй като умееше да се възхищава на таланта, дори когато е насочен срещу него. Не, тя не си беше губила времето. За дванадесетте часа, откакто беше избягала от затвора, тя бе успяла да претърси офиса и апартамента му и да отмъкне документи, отнасящи се до Червения кръг, от жизненоважно значение.

Той започна бавно да се облича, чудейки се какъв ли ще бъде нейният следващ ход. Своят го знаеше. До 24 часа инспектор Пар щеше да бъде сринат. Йейл извади от едно чекмедже револвер, погледна го за момент замислено и го пусна в задния си джоб. Случаят с Червения кръг щеше да има изненадващ и сензационен край, край, какъвто никой от зрителите на тази трагична игра не очакваше.

В широкото фоайе в къщата на министър-председателя той завари неочакван посетител. Джек Бирдмор беше наистина засегнат от дейността на Червения кръг, но нямаше нищо общо със следващите инциденти.

— Предполагам, че сте изненадан да ме видите тук, мистър Йейл — засмя се Джек, докато му подаваше ръка, — но моята изненада, че съм поканен на тази среща, е не по-малка.

— Кой ви покани? Пар!

— Ако трябва да бъда точен — секретарката на министър-председателя, но мисля, че Пар има нещо общо с поканата. Не се ли чувствате притеснен в тази компания?

— Не особено — усмихна се Дерик, и потупа младежа по рамото.

Младата секретарка ги покани да влязат в гостната, където десетина джентълмени разговаряха на групички.

Министър-председателят се приближи и поздрави детектива.