Читаем Червеният кръг полностью

Един слуга в нощно облекло им отвори вратата и посочи стаята на банкера. Вратата беше заключена, ала Пар безцеремонно я отвори с ритник. В стаята обаче нямаше никого. Един отворен прозорец и желязната стълба за спасяване при пожар показваха как видният банкер е избягал. А фактът, че не бе спал в леглото си и в стаята нямаше никакъв признак на безредие, подсказваше, че се е измъкнал часове преди идването на детектива.

До леглото имаше телефон и Пар се свърза с централата.

— Можете ли да проверите дали през нощта е било предадено някакво съобщение по този номер? — попита той. — Аз съм полицейският инспектор Пар.

— Две — бе отговорът. — Аз лично установих връзката. Едното беше от Бейзуотър…

— То е било моето каза инспекторът. — А другото?

— От западната телефонна централа, в два и половина.

— Благодаря ви — каза инспекторът мрачно и затвори телефона.

Погледна колегите си и потърка ядно големия си нос.

— Талия Дръмънд ще получи нова работа — рече той.

Мина повече от една седмица, докато се уредят предварителните формалности около банкрута на Брабазон. След като изтече това време, Талия излезе от банката с едноседмична заплата в кожената си чантичка и без никакви близки изгледи да си намери работа.

Инспектор Пар й бе говорил без заобикалки.

— Единствено обстоятелството, че ви видях да излизате от дома на Марл, а той затвори вратата след вас, ви спасява от сериозно обвинение — бе казал той.

— Щях да бъда доволна, ако ми бяхте спестили тази лекция — бе отвърнала Талия хладно.

— Какво мислите за нея? — попита Пар, когато момичето изчезна през двукрилата врата на кантората.

— Много ме озадачава — заяви Дерик Йейл, към когото беше отправен въпросът. — И колкото повече мисля за нея, толкова повече ме озадачава. Мили Макрой казва, че откакто работела в банката, все се занимавала с дребни кражби, но няма никакво доказателство за това. Фактически единственият човек, който може да ни даде това доказателство, е нашият отсъствуващ приятел Брабазон. Защо не я призовахте като свидетелка в делото срещу Барнет?

— Защото ще се чудим на Барнет ли да вярваме, или на нея — отговори детективът, клатейки глава, — а делото срещу Барнет е толкова ясно, че не ми трябваха никакви други доказателства, освен собствените ми очи.

Йейл се мръщеше замислено.

— Питам се… — каза той почти на себе си.

— Какво се питате?

— Питам се дали това момиче би могло да ни даде повече сведения за Червения кръг, отколкото имаме понастоящем. Почти съм склонен да я взема на работа.

Пар промърмори нещо под нос.

— Зная, че ме смятате за луд, но в моята лудост има метод. В кантората ми няма нищо за крадене; тя ще ми бъде непрекъснато под око и ако поддържа връзка с Кръга, непременно ще узная това. Пък и ме интересува.

— Защо не се ръкувахте с нея? — полюбопитствува Пар.

Събеседникът му се засмя.

— Именно затова ме интересува. Исках да получа някакво впечатление, а впечатлението беше за някаква тъмна, зловеща сила в дъното на живота й. Това момиче не работи самостоятелно. То има зад себе си…

— Червения кръг? — подхвърли Пар и в тона му се долавяше насмешка.

— Много вероятно е — каза Йейл сериозно. — Във всеки случай ще говоря с нея.

Следобед той отиде в апартамента на Талия и слугинята й го въведе в приветливата малка гостна. Талия дойде след една минута и в прекрасните й очи заискри усмивка, когато позна посетителя.

— О, мистър Йейл, сигурно сте дошли да ми кажете няколко предупредителни думи?

— Не точно — засмя се Йейл. — Дойдох да ви предложа работа.

Веждите й се повдигнаха.

— Трябва ви помощничка — каза тя иронично, — като изхождате от принципа, че за да уловиш крадец, трябва вземеш на работа крадец? Или имате идеи как да се поправя? Няколко души вече искат да ме поправят. Талия седна на табуретката до пианото, с ръце отзад, Йейл разбра, че тя му се подиграва.

— Защо крадете, мис Дръмънд?

— Защото това ми е в природата — отговори тя без колебание. — Защо клептоманията да е разпространена само сред управляващите съсловия?

— Прави ли ви това някакво удоволствие? — запита той. — Не ви питам от празно любопитство, а като изследовател на мъжа и жената.

Тя махна с ръка към апартамента си.

— Имам удоволствието да живея в много удобно жилище — каза тя. — Имам си добра слугиня и няма да умра от глад. Всички тия неща ме задоволяват напълно. А сега ми кажете нещо за работата, мистър Йейл. Искате да бъда полицайка ли?

— Не точно — усмихна се той, — но ми трябва секретарка, на която да мога да разчитам. Работата ми се увеличава главозамайващо; кореспонденцията ми е толкова голяма, че не мога да се справя. Ще добавя, че в кантората ми има малко възможности за упражняване на любимия ви занаят — вметна той добродушно, — но все пак ще рискувам.

Талия помисли малко, гледайки го втренчено.

— Щом сте готов да рискувате, аз също съм готова — каза най-после тя. — Къде е кантората ви?

Йейл й даде адреса.

— Ще бъда при вас в десет часа сутринта. Заключете чековата си книжка и не си дръжте парите на открито — каза тя.