Читаем Червения дракон полностью

Увеличеното количество серотонин и свободните хистамини в огнестрелната рана доказаха, че жената е била жива поне пет минути след изстрела. Нивото на хистамините е било далеч по-високо от това на серотонина, което пък означаваше, че е била жива не повече от петнайсет минути. Голяма част от другите рани по тялото вероятно са били нанесени след настъпването на смъртта.

Но какво тогава е правил убиецът, докато госпожа Лийдс е била все още жива? Добре, борил се е с Лийдс и е убил децата. Но с тази работа е приключил за не повече от минута. Трошил е огледала. Друго?

Полицаите на Атланта си бяха свършили съвестно работата. Всичко бе прилежно измерено и фотографирано, не бяха забравени дори канализационните отвори, подсушени и подложени на внимателно изследване. Въпреки това Греъм се залови да проверява всичко отначало.

От полицейските снимки и писмените описания на матраците можа да определи съвсем точно местоположението на телата. Барутните следи по чаршафите доказваха, че нито едно от тях не е премествано след смъртта. Необясними оставаха кървавите пръски и следите от влачене върху мокета в коридора. Един от детективите изказал предположението, че някоя от жертвите вероятно е направила опит да изпълзи далеч от убиеца. Греъм го отхвърли категорично — беше съвсем ясно, че труповете са били влачени след настъпването на смъртта, а после, по необясними причини, убиецът отново ги е нагласил в позите, в които ги е застрелял.

Какво бе направил с госпожа Лийдс беше очевидно. Но с останалите… Не бяха обезобразени като нея. Децата имаха по една-единствена огнестрелна рана в главата, докато Чарлс Лийдс беше умрял от загуба на кръв и задавяне. Единственият допълнителен белег по тялото му беше странната прорезна рана на гърдите, вероятно нанесена след настъпването на смъртта. Какво бе правил убиецът с жертвите си?

Греъм бръкна в папката и извади полицейските снимки, лабораторните анализи на кървавите петна и останалите органични съединения, както и стандартните сравнителни таблици за траекториите на капките кръв.

После прегледа педантично всички стаи на втория етаж, опитвайки се да работи отзад напред и да сравнява кървавите петна със съответстващите им рани. Всяко от тези петна в съпружеската спалня нанесе върху специална разграфена хартия, а след това се зае да го сравнява със стандартните таблици. По този начин се надяваше да определи още веднъж посоката и интензивността на бликналите фонтани кръв, а оттам и положението на телата при различните фази на трагедията.

Ето три капки кръв, кацнали една под друга в ъгъла на спалнята. Други три, съвсем бледи, върху килима под тях. Стената над мястото, където се е намирала главата на Чарлс Лийдс, също беше изпръскана, следи от кръв имаше и върху таблата на леглото. Временната скица на Греъм постепенно заприлича на кръстословица без обозначени номера на квадратчетата. Той се взираше в нея, след това отново оглеждаше помещението. Накрая го заболя главата.

Отиде в банята, подложи шепа под крана на умивалника и глътна последните си два аспирина. След това си наплиска лицето, а вместо кърпа използва края на ризата си. По пода потече вода. Беше забравил, че сифонът е свален. Банята изглеждаше непокътната, ако не се брои счупеното огледало и остатъците от червена прах за снемане на отпечатъци, известна под името „драконова кръв“. Четки за зъби, крем за лице, самобръсначка — всичко си беше на мястото.

Банята изглеждаше така, сякаш все още се използва от семейството. На металната поставка за кърпи съхнеха чорапогащници. Той забеляза, че единият чорап на копринен чифт бе срязан — явно е имал бримка и жената е оставила здравия, за да го чифтоса с някой здрав. И Моли правеше същото за икономия. Болка прониза сърцето му от тази дребна, типично домашна подробност.

Греъм изпълзя от таванското прозорче над верандата и се отпусна върху грапавите цигли. Обви ръце около коленете си и мократа риза залепна за гърба му. Издуха от носа си вонята на кървавото убийство и усети как му става хладно. Небето над Атланта беше поръждавяло от сиянието на града, звезди почти не се виждаха. А във Флорида нощта положително бе кристално ясна. Би могъл сега да е там, да гледа звездите с Моли и Уили, със затаен дъх да се вслушват в онова странно и едва доловимо съскане, което по единодушното им мнение издаваха падащите метеорити. Точно сега източното крайбрежие беше обект на интензивен метеоритен дъжд, известен като „Делта Акварид“. Уили много държеше да го наблюдава.

Подсмъркна и леко потръпна. Не му се искаше точно сега да си спомня за Моли. Беше не само проява на лош вкус, но го и разсейваше.