Читаем Божията формула полностью

— Бидейки природна твар, всичко, създадено от него, е естествено. Значи и неговите творения са естествени по същия начин, по който гнездото, направено от птиците, е нещо естествено. — Отново се разкашля. — Това, което искам да кажа, е, че всичко в природата е естествено. И щом човекът е продукт на природата, то и създаденото от него е естествено. Определянето на създадените от него предмети като изкуствени е въпрос на езикова норма, но всъщност те са толкова естествени, колкото и нещата, които птиците създават. Следователно, бидейки творения на природна твар, компютрите, както и гнездата, са естествени.

— Но нямат разум.

— Нито птиците, нито скакалците имат «разум». — Той се намръщи. — По-точно е да се каже, че и птиците, и скакалците, и компютрите имат разум; те просто нямат нашия разум. Да вземем за пример компютрите: какво ни гарантира, че след сто години те няма да са умни като нас и дори да развият по-голяма интелигентност от нашата. А ако достигнат нашата степен на интелигентност, можеш да бъдеш сигурен, че те ще развият емоции и чувства и съзнание за това.

— Не вярвам в това.

— Че биха могли да имат емоции и чувства и да бъдат съзнателни същества?

— Да. Не вярвам в това.

Мануел Нороня се задави от нов пристъп на мъчителна, раздираща кашлица. Синът му му подаде чаша вода в опит да му помогне да се успокои. Когато пристъпът отмина, Томаш погледна угрижено баща си.

— Добре ли си, татко?

— Да.

— Искаш ли да си полегнеш малко? Може да…

— Добре съм, остави ме — прекъсна го старият математик.

— Ти си знаеш.

— Добре съм — настоя той, поемайки дъх. — Та докъде бяхме стигнали?

— Не е важно.

— Не, не. Искам да ти обясня това, важно е.

Томаш се поколеба, преди да продължи.

— Казвах, че не вярвам някой ден компютрите да могат да изпитват чувства и да имат съзнание.

— А, да — възкликна Мануел, улавяйки нишката на мисълта. — Смяташ, че компютрите не могат да имат емоции, така ли?

— Да. Нито емоции, нито съзнание.

— Заблуждаваш се. — Пое си дълбоко въздух и дишането му се успокои. — Знаеш ли, емоциите и съзнанието се постигат на определено ниво от развитието на интелекта. Но какво е това «интелект»?

— Способност да се осъществяват сложни мисловни процеси, поне така мисля.

— Точно. С други думи, интелектът е форма на усъвършенствана сложност. Човешкото ниво на интелект не е непременно необходимо за наличието на съзнание. Кучетата например са много по-малко «умни» от човека, но ако попиташ някого, който има куче, дали кучето му улавя емоции и има съзнание за нещата, той, без да се колебае, ще каже «да». Кучета има чувства и съзнание. Значи емоциите и съзнанието са механизми, които възникват в определено ниво на сложност на интелекта.

— Следователно смяташ, че ако компютрите достигнат такова ниво на сложност, те ще развият емоции и съзнателност?

— Без съмнение.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Трудно ти е не само на теб, но и на повечето хора, които не са проникнали в същината на проблема. Мисълта, че машините биха могли да имат съзнание, е шокираща за простосмъртните. Но повечето учени, които се занимават с тази проблематика, смятат за напълно естествено, че симулираният разум би могъл да стане «съзнателен».

— Татко, наистина ли смяташ, че е възможно компютърът да придобие разум? Мислиш ли, че би могъл да мисли самостоятелно?

— Разбира се. Всъщност компютрите вече са достатъчно интелигентни. Те са по-умни от червея например. Не са толкова умни, колкото човека, но са по-умни от червея. Но какво отличава интелигентността на човека от тази на червея? Сложността. Нашият мозък е много по-сложен от този на червея. Подчиняват се на едни и същи принципи — и двата вида притежават синапси и връзки, само че човешкият мозък е неизмеримо по-сложен от този на червея. — Допря пръст до слепоочието си. — Знаеш ли какво представлява мозъкът?

— Мозъкът е онова, което се намира в черепа.

— Мозъкът е органична маса, която функционира като сложна електрическа система. Вместо жици има неврони, вместо чипове — мозък, но принципът е същият. Функционирането му има определящо значение. Нервните клетки изпращат електрически импулси с определена команда, които се провеждат по невронните вериги до съответните мускули. Друга, различна команда, би довела до възникването на различен импулс. Точно както при компютъра. Искам да кажа, че ако успеем да усъвършенстваме мозъка на компютъра и да го направим много по-сложен от това, което е днес, би могъл да функционира на нашето ниво.

— И възможно ли е да ги направим толкова интелигентни, колкото са човешките същества?

— Теоретично не съществуват пречки. Виж, компютрите вече превъзхождат човешките същества по скорост на изчисленията. Най-големият им недостатък е липсата на креативност. Един от бащите на компютрите, англичанинът Алън Тюринг, твърди, че в деня, в който успеем да проведем с компютър същия разговор, какъвто бихме провели с човешко същество, тогава вече можем да говорим за мислещ компютър, за компютър с интелект на нашето равнище.

Томаш придоби скептично изражение.

— Но дали това наистина е възможно?