Читаем Битката за Лабиринта полностью

Кимнах. Обърнах се към Рейчъл и с неприкрито възхищение рекох:

— Нападна господаря на титаните с пластмасова четка за коса!

Тя се смути.

— Нямах друго под ръка.

— Видяхте го! — не се предаваше Анабет. — Когато четката го удари, за частица от секундата Люк като че ли се съвзе. Изглеждаше объркан и…

— Може би Кронос още не е овладял изцяло тялото му — предположих. — Това не означава, че Люк…

— Иска ти се да го изкараш зъл! — извика Анабет. — Ти не го познаваше преди, Пърси! За разлика от мен!

— Какво ти става? — сопнах се аз. — Защо го защитаваш?

— Хей, престанете — обади се Рейчъл. — Защо се карате?

Анабет се обърна към нея.

— Не се меси, простосмъртна! Ако не беше ти…

Гласът й се пречупи. Тя отново сведе глава и жално захлипа. Не знаех как да я утеша. Все още бях замаян, като че ли предизвиканото от Кронос забавяне на времето продължаваше да сковава ума ми. Не можех да осъзная видяното. Кронос беше жив. И въоръжен. Краят на света наближаваше.

— Трябва да продължим — рече Нико. — Сигурно ще изпрати чудовищата си след нас.

Прав беше. Надигнах се и помогнах на Рейчъл да стане.

— Чудесно се справи — рекох й.

Тя се усмихна едва-едва.

— Не исках да загинеш. — Изчерви се. — Не че… Просто ми дължиш много услуги. Как ще ми се отплатиш, ако загинеш?

Коленичих до Анабет.

— Извинявай. Трябва да тръгваме.

— Знам — отвърна тя. — Аз… Добре съм.

Очевидно не беше добре. Но все пак стана и отново поехме през Лабиринта.

— Обратно към Ню Йорк — рекох. — Рейчъл, ще можеш ли да…

Застинах. На метър пред нас лъчът на фенерчето освети къс смачкан червен плат на земята. Шапката на Гроувър.



Вдигнах шапката с разтреперани ръце. Като че ли беше стъпкана в калта от огромен крак. Не ми стигаше всичко останало, а сега и мисълта, че с Гроувър се е случило нещо… Определено ми идваше малко в повече.

След това друго привлече вниманието ми. Подът на пещерата беше разкалян от капещата от сталактитите вода и по него се виждаха следи от големи нозе — вероятно на Тайсън — и на копита, водещи наляво.

— Трябва да тръгнем след тях — рекох. — Съвсем скоро са минали от тук.

— А лагера? — обади се Нико. — Нямаме време.

— Трябва да ги намерим — настоя Анабет. — Те са ни приятели.

Тя грабна смачканата шапка на Гроувър от ръцете ми и пое напред.

Последвах я, изпълнен с опасения за най-лошото. Проходът се спускаше рязко надолу и беше влажен и хлъзгав. По-скоро се пързаляхме в калта, отколкото вървяхме.

Най-накрая стигнахме до дъното и се озовахме в голяма пещера със сталагмити. В средата й минаваше подземна река. До нея Тайсън люлееше Гроувър в ръцете си. Очите на Гроувър бяха затворени. Той не помръдваше.

— Тайсън! — изкрещях аз.

— Пърси! Ела! Бързо!

Изтичахме към него. Гроувър не беше мъртъв, слава на боговете, но целият трепереше, сякаш умираше от студ.

— Какво се е случило? — попитах.

— Много неща — измърмори Тайсън. — Голяма змия. Големи кучета. Хора с мечове. След това… Бяхме близо до тук. Гроувър изтича напред. Стигнахме до пещерата и той падна. Ей така.

— Каза ли нещо? — попитах.

— „Близо е“. И си удари главата в скалата.

Коленичих до него. Бях виждал Гроувър да припада само веднъж — в Ню Мексико, когато беше усетил присъствието на Пан.

Опитах се да осветя пещерата с фенерчето си. Скалите лъщяха от влагата. В дъното имаше вход към друга пещера, от двете му страни се издигаха гигантски кристалини колони, които искряха като диамант. А вътре…

— Гроувър! — извиках. — Събуди се!

— Аааааа…

Анабет коленичи до него и поля лицето му с ледена вода.

— Пфу! — Клепачите му трепнаха. — Пърси? Анабет? Какво…

— Успокой се! — прекъснах го. — Припаднал си. Близостта ти е дошла в повече.

— Пан…

— Да — кимнах. — В съседната пещера има някой.



Набързо представих Тайсън и Гроувър на Рейчъл. Тайсън каза на Рейчъл, че е красива, в резултат на което ноздрите на Анабет потрепнаха, все едно от тях всеки миг щеше да блъвне огън.

— Нямаме време — намесих се аз. — Да вървим! Хайде, Гроувър, облегни се на мен.

С Анабет му помогнахме да се изправи и заедно прекосихме подземната река. Течението беше силно. Водата стигна до кръста ни. Аз останах сух, но нямаше как да предпазя останалите да не се намокрят. Водата беше страшно студена, все едно вървяхме през преспа сняг.

— Според мен сме в пещерите на Карлсбад — измърмори Анабет, зъбите й тракаха от студ. — В някой от неизследваните участъци.

— Откъде знаеш?

— Карлсбад е в Ню Мексико — отвърна тя. — Връзва се със случилото се през зимата.

Кимнах. Гроувър беше припаднал пак в Ню Мексико. Там беше усетил силата на Пан.

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология