Читаем Àä полностью

— Не! — Той посочи през прозореца величествената постройка в далечината. — Познах Палацо Векио.

Доктор Брукс натисна електрическия ключ и флорентинският пейзаж изчезна. Тя се приближи до леглото и прошепна успокоително:

— Не се тревожете, господин Лангдън. Получили сте лека амнезия, но доктор Маркони установи, че мозъчните ви функции не са засегнати.

Очевидно чул звънеца, в стаята се появи и брадатият лекар. Провери сърдечния монитор на Лангдън, докато младата му колежка бързо му обясняваше положението на италиански — че американецът бил „развълнуван“, като разбрал, че е в Италия.

„Развълнуван ли? — ядосано си помисли Лангдън. — По-скоро втрещен!“ Изсипалият се в кръвта му адреналин се бореше с успокоителните.

— Какво е станало? — попита той. — Кой ден сме днес?

— Всичко е наред — отвърна доктор Брукс. — Днес е понеделник, осемнайсети март.

„Понеделник. — Лангдън с усилие насочи хаотичните си мисли към последните образи, които си спомняше — студени и мрачни, — как върви сам през кампуса на Харвард на път за публична лекция в събота вечер. — Това е било преди два дни! — Опита се да си спомни нещо от лекцията или след нея и го обзе още по-силна паника. — Нищо!“ — Пиукането на сърдечния монитор се ускори.

Лекарят се почеса по брадата и продължи да настройва медицинската апаратура, а доктор Брукс седна на леглото до Лангдън и го увери нежно:

— Ще се оправите. Диагнозата ви е ретроградна амнезия, която се среща много често при травми на главата. Спомените ви от последните няколко дни може да са неясни или изобщо да не помните нищо, но не би трябвало да сте получили трайни увреждания. — Замълча за момент. — Спомняте ли си малкото ми име? Казах ви го, когато ви се представих.

Лангдън се замисли за миг.

— Сиена. — „Доктор Сиена Брукс“.

Тя се усмихна.

— Виждате ли? Вече имате нови спомени.

Болката в главата му беше почти непоносима и зрението му оставаше замъглено.

— Какво… е станало? Как съм попаднал тук?

— Трябва да си почивате и да…

— Как съм попаднал тук?! — упорстваше той. Пиукането на сърдечния монитор се ускори още повече.

— Добре, само дишайте дълбоко, за да се успокоите — отстъпи лекарката и погледна колегата си малко нервно. — Ще ви кажа.