Читаем Àä полностью

С цена над 300 милиона щатски долара, яхтата разполагаше с обичайните удобства — джакузита, басейн, киносалон, подводница и хеликоптерна площадка. Тези луксове обаче изобщо не интересуваха собственика ѝ, който я беше купил преди пет години, незабавно разчиствайки всички тези места, за да ги превърне в електронен команден център, изолиран с олово.

Отбранителните сили на кораба се състояха от малък отряд обучени в армията бойци, две системи за засичане на ракети и арсенал от най-модерните оръжия на света. Като се прибавеше и останалият поддържащ персонал — готвачи, чистачи и обслужване — общият брой на екипажа надхвърляше четирийсет души. „Mendacium“ всъщност представляваше подвижна офис сграда, от която собственикът управляваше своята империя.

Подчинените му го наричаха Ректора.

Беше недорасляк с почерняло от слънцето лице и хлътнали очи. Лишената му от внушителност физика и присъщата му прямота напълно подхождаха на човек, спечелил огромно богатство, осигурявайки списък от секретни услуги в сенчестата периферия на обществото.

Лепяха му най-различни етикети — бездушен наемник, сподвижник на греха, помагач на дявола, — ала Ректора не се смяташе за такъв. Той просто даваше на клиентите си възможност да осъществяват своите амбиции и желания, а че човечеството е греховно по природа не беше негов проблем.

Въпреки хулителите и техните етични възражения моралният компас на Ректора се ориентираше по една неизменна звезда. Неговата репутация, а и самият Консорциум се основаваха на две златни правила.

Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш.

И никога не лъжи клиент.

Абсолютно никога.

В цялата си професионална кариера Ректора никога не беше нарушавал обещание, никога не се бе отмятал от сделка. На думата му можеше да се разчита безусловно и макар естествено да имаше договори, за чието сключване съжаляваше, за тяхното неизпълнение не можеше да става и въпрос.

Тази сутрин Ректора излезе на балкона на корабния салон, отправи поглед към кипящото море и се опита да пропъди безпокойството, което пареше под лъжичката му.

„Решенията от нашето минало са архитекти на настоящето ни“.

Решенията от миналото на Ректора го бяха поставили в положение да се справя с почти всяко минно поле и винаги да излиза победител. Днес обаче, загледан в далечните светлини на сушата, той се чувстваше необичайно напрегнат.