Читаем Жега полностью

Пакстън, който според корпоративните архиви бе на тридесет и пет, се присъединил към компанията с чисто новата си диплома, точно когато Стар бил в зенита си. Изобретателните начини, по които издействал финансиране за построяването на авангардния небостъргач Стар на Таймс скуеър го направили най-довереният служител на Матю Стар. Може би защото сега им съдействаше, Ники погледна Ноа Пакстън и видя, че на него може да се разчита. Беше стабилен, способен мъж, на когото може да се довериш, когато стане напечено.

Нямаше много опит с хора като него. Бе ги виждала във влака към Дариен в края на деня, с охлабени вратовръзки, да пият бира в бар-вагона с някой колега или съсед — или пък да вечерят със съпругите си преди началото на някой бродуейски спектакъл. Като нищо и тя можеше да е сред тях и да пие коктейл „Абсолют Козмо“, докато разказва на мъжа си за родителската среща и да планира седмичния отпуск в Марта’с винярд17 — ако нещата се бяха развили различно за нея. Зачуди се какво ли би било да има ливада пред дома си и да живее заедно с някой благонадежден Ноа.

— Вярата на Матю в мен — продължи той, — бе нож с две остриета. От една страна, опознах всички тайни. От друга — опознах всички тайни.

Най-грозната от всички, според Ноа Пакстън, била, че докоснатият от Мидас негов шеф загробва компанията си и нищо не можело да го спре.

— Покажи ми — каза детективът.

— Сега ли?

— Сега или в по-… — тя познаваше този танц и остави паузата да свърши работата си, — официална обстановка. Ти избираш.

Той отвори няколко файла на Мак-а си и прикани двамата да седнат до него, за да ги разгледат. Цифрите бяха изненадващи. Последва графика, която нагледно показваше развитието на един от най-важните собственици на имоти в града — практически е печелел пари с нулеви усилия, — докато в един миг ненадейно всичко се срива, много преди началото на финансовата криза.

— Значи няма общо с лошата икономика? — попита Хийт, посочвайки през рамото му към линиите, подобни на червен ескалатор, водещ надолу.

— Не. И ви благодаря, че не докоснахте монитора ми. Никога не съм разбирал защо им трябва на хората да пипат монитора, когато сочат нещо.

— Знам. Това са същите, които оформят телефонче с пръсти, докато ти казват да им се обадиш. — Когато се засмяха, тя долови от него нещо чисто, полъх на цитрус. Л’Окситан18 предположи.

— Как е успял да се задържи над водата? — попита Руук, когато отново заеха местата си.

— Това беше моя работа, никак нелека. — След това хвърли на Ники поглед на довереник. — Честна дума, всичко бе легално.

— Разкажи ми как.

— Просто. Започнах да ликвидирам собствености. Но когато имотите се сринаха, всичко замина по дяволите. Финанси, връзки с работната сила. Може да не знаете, но тези дни строежите ни вече не работят.

Ники кимна и хвърли поглед към закрилника на Дебелия Томи.

— Не можехме да обслужваме дълговете си и не можехме да поддържаме строителството. Просто правило: няма сграда, няма наематели.

Хийт каза:

— Звучи като кошмар.

— За да сънуваш кошмари, трябва да можеш да спиш. — На офисния диван имаше сгънато одеяло, а върху него — възглавница. — Да го наречем ад на земята. А това са само бизнес финансите. Не съм ви казал за личните му.

— Повечето шефове на бизнеси не вдигат ли стена между корпоративните и личните си финанси? — попита Руук.

Много добър въпрос. Най-сетне се държи като репортер, помисли си Ники, затова се присъедини:

— Винаги съм мислела, че идеята е нещата да се организират така, че провал в работата да не унищожи личното състояние и обратно.

— Именно така ги организирах, когато поех и семейните му финанси. Работата е там, че и от двете страни на стената изчезваха пари… — Той доби много сериозен вид и младежкото му излъчване посърна, сякаш Пакстън рязко остаря с двадесет години. — Сега, имам нужда да ме уверите, че това ще остане неофициално. Няма да напусне стаята.

— Аз обещавам — каза Руук.

— Аз не — каза детектив Хийт. — Казах ти. Разследваме убийство.

— Разбирам — каза той. Но все пак рискува. — Матю Стар се отдаваше на лични прищевки, който поставиха в опасност личното му състояние. Вредеше си и не само на себе си. Първо, играеше комар. Имам предвид, губеше на комар. Не просто изливаше пари в казината от Атлантик сити до Мохаги сън19, но и залагаше на коне и футбол при местни букмейкъри. На някои от тези типове им дължеше много пари.

В тефтера си Хийт записа само една дума: „Букмейкъри.“

— А и проститутките. Матю имаше определени, хм, предпочитания, които по-добре да не разяснявам — освен ако не поискате, — и задоволяваше нуждите си с висококвалифицирани момичета на повикване.

Руук не се сдържа:

— Комбинацията от тези определения винаги ми е била странна: „висококвалифицирани“ и „момичета на повикване“. Да не би да имат диплома за това? — Заслужи си да го изгледат втренчено и безмълвно, след което промърмори: — Извинявайте. Нататък.

— Мога да ви дам подробности колко бързо се стопяваха парите, но да кажем, че тези и още няколко навика го изцедиха финансово. Миналата пролет трябваше да продадем семейното имение в Хемптън.