— Но и на двамата вече са ви дадени коли. — Ърни почука по списъка със заявки пред себе си.

— Е, трябват ни още две — настоя Джак.

— Това е против правилата и аз…

— По дяволите с правилата — намеси се Ребека. — Просто ни дай колите. Веднага.

— Къде са двете, които вече са ви дадени? — попита Ърни. — Не сте ги смачкали, надявам се.

— Разбира се, че не — отсече Джак. — Не са в движение.

— Някакви повреди ли?

— Не. Заседнали са в снега — излъга Джак.

Бяха сметнали за рисковано да се върнат за колата от апартамента на Ребека, а и не смееха да се върнат при къщата на Фей и Кийт. Сигурни бяха, че нещата-дяволи ще ги чакат и на двете места.

— Преспи? — измърмори Ърни. — Това ли е всичко? Тогава ще изпратим влекач, който ще ги изтегли и ще ги пусне отново в движение.

— Нямаме време за това. — Джак нетърпеливо огледа по-тъмните участъци на подобния на пещера гараж. — Двете коли ни трябват веднага.

— Според правилата…

— Слушай — започна Ребека, — нали имаше определен брой коли, отделени за случая Карамаза?

— Така е — кимна Ърни. — Но…

— И в момента част от тези коли не стоят ли тук в гаража, неизползвани?

— Е, в момента никой не ги използва — призна Ърни. — Но може би…

— А кой отговаря за екипа по разследването? — продължаваше Ребека.

— Е… вие. Вие двамата.

— Това е спешен случай, свързан с разследването Карамаза и тези коли ни трябват.

— Но вие вече сте се разписали за коли и според правилата трябва да напишете доклади за повреда или за загубване преди да получите…

— Зарежи я тая идиотска бюрокрация — разсърди се Ребека. — Дай ни веднага колите, в тази минута, или Бог ми е свидетел, че ще ти отскубна смешните мустачки, ще отида до таблото с ключовете ти и сама ще си взема колите.

Ърни се вторачи в нея явно стреснат и от заплахата, и от яростта, с която беше изречена.

Точно в този миг Джак с радост видя как Ребека се превръща в заядлива и упорита амазонка.

— Действай! — заповяда тя и пристъпи към Ърни.

И Ърни се задейства. Бързо.

Докато чакаха край гишето на дежурния да им се докара първата кола, Пени продължаваше да оглежда един след пруг тъмните ъгли. Непрекъснато й се струваше, че вижда нешата да се движат в полумрака — една сянка се преливаше друга, имаше вълничка между две патрулни коли, нещо трептеше в тъмното пространство зад един полицейски фургон, използван при размирици; помръдващо зложелателно очертание в онзи тъмен ъгъл; напрегната гладна сянка, която се крие сред останалите сенки в другия ъгъл; движение по стълбите и друго движение зад асансьорите; нешо пробягваше страхливо по тъмния таван и…

Стига!

Въобразявам си, каза си тя. Ако тук гъмжеше от духове, вече щяха да са ни нападнали.

Дежурният се върна с поочукан син шевролет, по който нямаше отличителни знаци, но бе снабден с голяма антена заради полицейското радио. После бързо се върна да докара и втората кола.

Татко и Ребека провериха под седалките на първата, за да се уверят, че там не се крият духове.

Пени не искаше да се отделя от баща си, макар да знаеше, че разделянето е част от плана, макар да бе изслушала всички основания за необходимостта да се разделят и макар че времето за тръгване бе дошло. Тя и Дейви щяха да отидат с Ребека и през следващите няколко часа щяха да обикалят по централните булеварди, където снегорините работеха най-усилено и където рискуваха най-малко да забуксуват; не можеха да си позволят да заседнат, защото тогава ставаха уязвими — бяха в безопасност само когато се движат с колата, където духовете не можеха да ги обградят. Междувременно баща й щеше да отиде в Харлем и да се срещне с някакъв Карвър Хамптън, който навярно би му помогнал да открие Лавел. А после щеше да търси магьосника. Сигурен бе, че няма да изпадне в много опасно положение. Каза, че по причини, които и сам не разбира, магиите на Лавел са безсилни пред него. Твърдеше, че да се сложат белезниците на Лавел нямаше да е по-трудно от поставянето им на кой да е друг престъпник. И говореше сериозно. А Пени искаше да му вярва. Но дълбоко в сърцето си бе уверена, че няма да го види вече никога.

Въпреки това не плака много и не се притиска дълго към него; просто влезе в колата с Дейви и Ребека. Докато излизаха от гаража, тя се обърна още веднъж. Татко им махаше. После излязоха на улицата и завиха надясно. Отсега нататък, мислеше си Пени, можеше вече да го смята за мъртъв.

2

Джак пристигна в Харлем няколко минути след полунощ и спря пред „Рада“. Знаеше, че Хамптън живее над магазина си и си мислеше, че сигурно има отделен вход за апартамента. Затова заобиколи сградата и откри врата с уличен номер.

Целият втори етаж беше осветен. Лампи блестяха зад всеки прозорец.