— Е, всъщност в отоплителната система. Чуваха се наблизо, като че ли бяха направо тук в стените, но нали знаете как ехти в тези кухи метални тръби за отоплението? Плъховете може и да са били на друг етаж, дори в друго крило, но наистина звучеше като че ли са близо. Тогава станах от бюрото и допрях ухо до решетката — кълна се, че й чувах като че ли са на сантиметри от мене. Цвърчаха. Едно такова смешно цвърчене. Трябва да бяха пет-шест плъха според звука. Чувах как крачката им дращеха по метала… стържеха и дрънчаха така, че ме побиха тръпки. Оплаках се, но управата не я е грижа за оплакванията на клиентите. От отношението им към гостите човек не би могъл и да си помисли, че смятат този хотел за един от най-добрите.

Джак си представи как Бърт Уик е направил многобройни шумни и дребнави оплаквания още преди да чуе плъховете. Дотогава управата вече ще го е смятала или за безнадежден психопат или за хитрец, който си търси извинение, за да не си плати сметката.

Вик вече бе отишъл до прозореца и гледаше ту към зимното небе, ту към улицата под него.

— А сега трябва и да вали сняг. И времето да се развали като капак на всичко. Просто не е честно.

Той вече не напомняше на Джак за жаба. Сега приличаше на двуметрово дебело и космато бебе с тлъсти крака.

— Кога чухте плъховете? — попита Ребека.

— Тази сутрин. Веднага след закуската се обадих на регистрацията долу, за да им обясня колко ужасна храна съм получил от румсървиса. След много незадоволителния си разговор с дежурния там затворих телефона и точно тогава чух плъховете. След като ги послушах и бях напъл но сигурен, че са плъхове, се обадих на управителя да се оплача от това и отново без очаквания резултат. Тогава вече реших да взема душ и да си стегна багажа, за да си потърся нов хотел още преди първите си срещи за деня.

— Помните ли точно в колко часа чухте плъховете?

— Не до минутата. Но трябва да е било към осем и половина.

— Около час преди да почнат убийствата в съседния апартамент — обърна се Джак към Ребека.

— Става все по-странно и по-странно — разтревожено кимна тя.

11

В апартамента на произшествието трите обезобразени трупа все още стояха по местата си.

Специалистите от лабораторията още не бяха привършили. В салона единият минаваше с прахосмукачка килима покрай трупа. Щяха да изследват по-късно съдържанието на събраното.

Джак и Ребека отидоха до най-близката решетка на отоплението — правоъгълник с размери трийсет на три сантиметра, закрепен към стената на десетина сантиметра от тавана. Джак занесе един стол под нея, изправи се на него и я огледа.

— Краят на тръбата е укрепен с извита навътре подпора — забеляза той. — Винтовете минават и през ъглите на решетката, и през подпората.

— От моето място — обади се Ребека — се виждат главичките само на два болта.

— Това е всичко. Но ако нещо се опита да излезе от тази тръба, ще трябва да махне поне единия, за да разхлаби решетката.

— А няма такива умни плъхове — допълни тя.

— Дори и да е умен, по-умен от всички останали създадени от Бога плъхове по земята, просто Алберт Айнщайн в царството на плъховете, пак не би могъл да свърши тази работа. Би трябвало да работи от вътрешната страна с насочена отвертка. А с крачката си не би могъл да подхване и да преобърне сложната конструкция.

— Нито пък със зъби.

— Не. За тази работа са нужни пръсти.

Всъщност тръбата бе прекалено малка, за да може човек, дори дете, да пролази през нея.

— А ако плъховете са били много, няколко десетки, притиснати един до друг в тръбата и са се борели да излязат през решетката? — предположи Ребека. — Ако цяла глутница от тях е натиснала достатъчно силно вътрешната страна на преградата, не би ли могло болтовете да бъдат изтласкани от подпората, а после и самата решетка

Той огледа решетката пред себе си. Тя се движеше леко нагоре и надолу, навътре и навън, но не много.

— Тази е доста добре закрепена — отбеляза той.

— Сигурно някоя от останалите е по-хлабава.

Джак слезе от стола и го върна на мястото му. Обиколиха апартамента и огледаха всички решетки към отоплителната система — две в салона, една в спалнята, една в банята. Навсякъде преградите стояха плътно на място.

— Нищо не е влязло в апартамента през отоплителните тръби — заключи Джак. — Може и да успея да се убедя, че плъхове биха полазили до решетката и биха я съборили, но и два живота да живея, не бих повярвал, че са се върнали през същата тръба и някак са успели да сложат решетката на мястото й. Няма плъх — а и друго животно, — който да е така добре обучен, да е така сръчен.

— Разбира се, че няма. Това е просто смешно.

— И така? — запита той.

— И така — въздъхна тя. — Значи за тебе е просто странно съвпадение, че хората тук явно са изпохапани до смърт скоро след като Уик е чул плъхове в стените.

— Не обичам съвпаденията — махна с ръка той.

— Нито пък аз.

— Обикновено се оказва, че не са съвпадения.

— Точно така.

— И все пак това е най-вероятното. Съвпадението, искам да кажа. Освен ако…

— Освен ако какво? — заинтересува се тя.

— Освен ако не пожелаеш да вземеш под внимание вуду-то, черната магия…

— Не, благодаря.