Читаем Вихърът на Жътваря полностью

Андара: храм на култа на Чернокрилия бог

Арапаи: най-източното племе от Тайст Едур

Атри-Преда: военен командир, който управлява град, паланка или територия

Баран: баргастко племе

Баргасти: номадско воинско племе

Баст Фулмар: бойно поле

Батальон Блуроуз: военна част в Ледер

Батальон на занаятчиите: военна част в Ледер

Батальон на търговците: военна част в Ледер

Бенеда: племе от Тайст Едур

Бич кадаран: оръжие на оул

Блуроуз: покорен народ в Ледер

Бригада Харидикт: ледерийска военна част

Бригада Червената ярост: военна част в Ледер

Бряг: религия при шейк

Вердит’анат: Джагътският Мост на смъртта

Вечен домицил: седалище на императора на Ледер

Втори девичи форт: наказателен остров, сега независим

Вълча риба: голяма месоядна риба в река Ледер

Джилани: племе в Седемте града

Гилдия на ловците на плъхове: сега обявена извън закона гилдия в Ледер

Гилк: баргастко племе

Ден-Рата: племе от Тайст Едур

Джхек: северно племе

Докове: ледерийски пари

Долни пазари: квартал в Ледерас

Дрийн: ледерийски град източно от Блуроуз

Езеро Пропада: езеро в центъра на Ледерас

Емлава: саблезъба котка

Зорала Сникър: комичен поет

Изгрев(а): титла при шейк

Илгрес: баргастко племе

К’риснан: магьосници Тайст Едур

Кабал: островна държава южно от Периш

Канал Квилас: главен канал в Ледерас

Кенрил’а: демонско благородническо съсловие

Къщата с люспите: център на Гилдията на ловците на плъхове в Ледерас

Магове на Оникса: магьосници Андий, властващи над племето андара от Блуроуз

Мекрос: морски народ

Меруди: племе от Тайст Едур

Нерек: покорен от Ледер народ

Нит’ритал: баргастко племе

Обсидианов трон: традиционен трон на Блуроуз

Оул: град в Ледер

Оул’дан: степи източно от Дрийн

„Памби Юнака“: комична поема

Патриотисти: тайната полиция на империята Ледер

„Пенестият вълк“: командният кораб на адюнкта Тавори

Преда: еквивалент на генерал или командир в ледерийската военна система

Рефугиум: магическо селение, обкръжено от Омтоуз Феллак

Ригта: извита като полумесец брадва

Ризан: крилат гущер

Сенан: баргастко племе

Соланта: племе от Тайст Едур

Справедливи войни: митичен конфликт между Тайст Лиосан и Форкрул Ассаил

Стомана „син блясък“: ледерийска стомана, използвана някога за направа на оръжия

Страж(а): титла при шейк

Сумрак: титла при шейк

Тронове на войната: кораби на Периш

Тръст „Свобода“: хлабав търговски консорциум в Ледер

Фараед: покорен от Ледер народ

Фент: покорен от Ледер народ

Финад: еквивалент на капитан в ледерийската военна система

Хирот: племе от Тайст Едур

Цеда: върховен маг на Ледерийската империя

Цеданс: зала с плочи, изобразяващи Крепостите, в Ледерас

Шейк: покорен народ в Ледерийската империя

Сред пейзаж, раздран от скръб, труповете на шест дракона лежаха разхвърляни в накъсана редица, проснала се на над хиляда разтега из равнината, с разкъсана плът, натрошени щръкнали кости, зейнали челюсти и оцъклени сухи очи. Там, където кръвта им се бе проляла върху земята, духове се бяха сбрали като рояци мухи, за да смучат, и вече впримчени, призраците се гърчеха и надаваха глухите си отчаяни ридания, докато кръвта потъмняваше и попиваше в безжизнената пръст. А после, когато всичко се втвърди и заякна като лъскав камък, призраците се оказаха обречени, пленени навеки в тъмния си затвор.

Голото същество, което газеше по грубата пътека, очертана от падналите дракони, не им отстъпваше по големина, но бе привързано към земята и крачеше на два огънати като лъкове крака, с бедра, дебели като хилядолетни дървеса. Ширината на раменете му бе равна на ръста на Тартено Тоблакай. Дебелият врат бе скрит под грива лъскава черна коса; лицевата част на главата бе издадена напред — чело, скули и челюст, а хлътналите му очи разкриваха черни зеници, обкръжени от млечна белота. Огромните ръце бяха непропорционално дълги, грамадните длани почти задираха земята. Гърдите му бяха големи, бели и провиснали. Крачеше покрай разлагащите се трупове, а походката му бе някак странно плавна, съвсем не тромава, сякаш всеки негов крайник имаше повече от обичайния брой стави.

Кожата му бе с цвета на избеляла на слънцето кост, потъмняла на червеникави жилки в краищата на ръцете; подутини покриваха кокалчетата на пръстите, плетеница напукана плът тук-там оголваше костта. Дланите бяха пострадали след нанасяните убийствени удари.

Съществото спря, кривна глава нагоре и се загледа в трите дракона, зареяли се високо във въздуха над кълбестите облаци. Изникваха и чезнеха отново сред дима на загиващия свят.

Дланите на съществото потръпнаха и дълбоко от гърлото му се изтръгна тихо ръмжене.

След дълга пауза то продължи по пътя си.

Оттатък последния мъртъв дракон се издигаше низ от хълмове и най-големият от тях беше прорязан, сякаш нечий гигантски нокът бе изровил недрата на възвишението, и в тази ровина кипеше рана, раздрана в пространството, и от тази рана на седефени струи кървеше магическа мощ. Злобата на тази енергия бе явна от начина, по който поглъщаше страните на пролома — разяждаше като киселина скалите и балваните на древното русло.