Читаем Вещиците полностью

— Петото дете — каза тя, като дъвчеше края на пурата си, сякаш бе вкусна аспержа — беше доста интересен случай. Деветгодишно момче на име Лейф отишло през лятото на почивка с родителите си на един фиорд. Семейството си правело пикници и плувало край скалите на едно от островчетата. Малкият Лейф се гмурнал във водата и баща му, който го наблюдавал, забелязал, че момчето останало под повърхността необичайно дълго. Когато най-накрая изплувало над водата, то вече не било Лейф.

— А какво било, бабо?

— Превърнало се в делфин.

— Не е вярно! Невъзможно е!

— Бил хубав млад делфин. При това много дружелюбен.

— Бабо! — казах аз.

— Да, скъпи?

— Наистина ли се е превърнал в делфин?

— Самата истина ти казвам — рече тя. — Познавах добре майка му. Тя ми разказа всичко. Разказа ми как делфинът Лейф останал при тях през целия следобед и возел братята и сестрите си на гърба си. Прекарали си чудесно. След това им помахал с перка и отплувал, и никой повече не го видял.

— Но, бабо, откъде са знаели, че този делфин е бил именно Лейф?

— Той им казал. Смеел се и се шегувал с тях през цялото време, докато си играели.

— Но те не се ли паникьосали, когато се случило това? — попитах аз.

— Не особено — отвърна баба. — Не забравяй, че в Норвегия сме свикнали с подобни неща. Тук навсякъде има вещици. Вероятно някоя дори живее на нашата улица. Време е да си лягаш.

— Вещицата не може да влезе през прозореца в стаята ми нощем, нали? — попитах леко разтреперан.

— Не. Една вещица никога не би направила нещо толкова глупаво, като да се катери по улуците или да влиза с взлом в домовете на хората. В леглото си ще си в безопасност. Хайде, ела, ще те завия.

На следващата вечер, след като баба ме изкъпа във ваната, тя отново ме заведе в дневната, за да ми разкаже друга история.

— Тази вечер — каза старата жена — ще те науча да разпознаваш вещицата, ако видиш такава.

— Със сигурност ли ще я разпозная?

— Не. И в това е проблемът. Но можеш да си почти сигурен.

Тя ръсеше пепел от пурата в скута си и се надявах, че няма да се подпали, преди да ми е казала как да разпознавам вещиците.

— Първо, истинската вещица със сигурност ще носи ръкавици, когато я срещнеш.

— Едва ли винаги ще е така — рекох аз. — Ами през лятото, когато е горещо?

— Дори и през лятото — отвърна баба. — Налага се. И знаеш ли защо?

— Защо?

— Защото вещиците нямат нокти. Вместо човешки те имат тънки извити нокти като на котка и носят ръкавици, за да ги скрият. Разбира се, много напълно почтени жени носят ръкавици, особено през зимата, затова този знак няма да ти е от голяма помощ.

— Мама носеше ръкавици.

— Не и в моя дом — рече баба. — Вещиците носят ръкавици дори вътре. Свалят ги само когато си лягат.

— Откъде знаеш всичко това, бабо?

— Не ме прекъсвай. Просто ми се довери. Второто, което трябва да запомниш, е, че истинската вещица е винаги плешива.

— Плешива ли? — възкликнах аз.

— Плешива е като сварено яйце — отвърна баба.

Бях изумен. Имаше нещо нередно в това, жена да е плешива.

— Защо са плешиви, бабо?

— Не ме питай защо — сопна се тя. — Но те уверявам, че по главите на вещиците не расте нито косъмче.

— Ужасно!

— Отвратително — рече баба.

— Щом като е плешива, значи лесно ще я забележа.

— Изобщо не е така. Истинската вещица винаги прикрива плешивостта си с перука. Носи най-изящните перуки, а е почти невъзможно да различиш първокласната перука от обикновената коса, освен ако не я дръпнеш от главата й.

— Тогава ще я дръпна — заявих аз.

— Не ставай глупав. Не можеш да дърпаш косата на всяка жена, която срещнеш, дори да носи ръкавици. Само опитай и виж какво ще стане.

— Значи и това не е много полезно — казах аз.

— Никой от знаците не е от помощ сам по себе си — поясни баба. — Чак когато ги видиш всичките накуп, ще се досетиш какво става. Въпреки това — продължи тя — перуките създават голям проблем на вещиците.

— Защо?

— Скалповете ги сърбят ужасно. Разбираш ли, когато някоя актриса, аз или ти си сложим перука, ще я поставим върху косата си, но вещицата трябва да си я сложи направо върху голия скалп. А вътрешността на перуката е груба и бодлива. Когато се постави върху гола кожа, сърби ужасно и по главата се получават отвратителни рани. Вещиците им викат обриви от перуки. Не можеш да си представиш колко сърби.

— По какво друго мога да разпозная една вещица? — попитах аз.

— Обръщай внимание на ноздрите им. Вещиците имат малко по-големи ноздри от обикновените хора. Ръбовете на ноздрите им са розови и заоблени като черупката на раковина.

— Защо имат толкова големи ноздри?

— За да надушват по-добре — рече баба. — Истинската вещица има удивително обоняние. Може да подуши дете на другия край на улицата в непрогледна нощ.

— Мен не може да ме подуши, тъкмо се изкъпах.

— О, може. Колкото си по-чист, толкова по-ясно вещицата надушва миризмата ти.

— Това не може да е вярно.

— Напълно чистото дете мирише отвратително за вещицата — каза баба. — Колкото по-мръсен си, толкова по-малко ще й миришеш.