Читаем Unknown полностью

- Звъннете на сестра ми в болница „Гай“³⁴ и и кажете, че сме тръгнали. Предупредете я да се готвят за спешен случай.

Двигателят се запали, готвачката се затича и се качи в автомобила, а Чарли подкара по средата на пътя, като се стараеше да не прави резки движения и да заобикаля пешеходците, велосипедите, трамваите, конете и другите автомобили. Смени скоростта и пое на юг към Темза.

Час по час се извръщаше, за да погледне жена си - дори не бе сигурен, че тя още е жива.

- Пощади живота и на двамата - изкрещя той колкото му глас държи.

Продължи по крайбрежната улица възможно най-бързо, като натискаше клаксона и току подвикваше на хората, които вървяха нехайно към отсрещния тротоар и дори не подозираха за терзанията му. Докато минаваше по Съдърк Бридж, за пръв път чу как Беки стене.

- Ей сега ще бъдем там, скъпа – обеща и Чарли. - Изтърпи още малко.

След моста зави по първата улица вляво и продължи нататък със същата скорост, докато пред тях не изникна металната порта на болница „Гай“. Чарли влезе в двора, заобиколи кръглата леха с цветя и зърна Грейс и двама мъже в дълги бели престилки, които чакаха с носилка, сложена отстрани. Младежът спря точно пред тях, още малко и да им премаже пръстите на краката.

Двамата мъже изнесоха внимателно Беки от автомобила и я положиха върху носилката, после я качиха по рампата в болницата. Чарли изскочи от колата и тръгна до носилката: докато се качваха по стълбите, държеше Беки за ръката, а Грейс притичваше до него и му обясняваше, че господин Армитидж, завеждащ акушеро-гинекологичното отделение, ги чака в операционната на първия етаж.

Докато Чарли стигне вратата на операционната, вече бяха вкарали Беки вътре. Оставиха го сам в коридора. Той заснова напред-назад, без да забелязва хората, които профучаваха покрай него и си вършеха работата.

След няколко минути Грейс излезе и се зае да го убеждава, че господин Армитидж е овладял положението и Беки не може да бъде в по-добри ръце. Очакваше се детето да се роди всеки момент. Грейс стисна ръката на брат си и пак влезе в операционната. Чарли продължи да кръстосва - мислеше само за едно, за жена си и за първата им рожба, Трентам вече се бе превърнал в размазано петно. Молеше се за момче, Томи, което да бъде братче на Даниъл и което някой ден може би да поеме търговско дружество „Тръмпър“. Молеше се и Беки да не се мъчи много, докато ражда техния син. Вървеше напред-назад по коридора със зелени стени, осъзнал за кой ли път, че обича неописуемо жена си.

След един час от операционната излезе висок едър мъж, следван от Грейс. Чарли ги погледна, но хирургът беше с маска и той така и не разбра по лицето му как е минала операцията. Господин Армитидж смъкна маската и изражението му даваше отговора на безмълвните молитви, отправени от Чарли.

- Успях да спася живота на жена ви - рече мъжът, - но не можах да сторя нищо за мъртвородената ви дъщеря, господин Тръмпър. Наистина съжалявам.

21.

От операцията минаха доста дни, а Беки още не бе излизала от болничната стая.

По-късно Чарли научи от Грейс, че макар господин Армитидж да е спасил живота на жена му, тя вероятно ще се възстанови напълно едва след няколко седмици, особено след като са и обяснили, че не бива да ражда повече, ако не иска да изложи на опасност живота си.

Чарли ходеше на свиждане всяка сутрин и вечер, но чак подир половин месец тя намери сили да сподели с мъжа си как Гай Трентам е нахълтал в дома им и я е заплашил, че ще я убие, ако не му каже къде е картината.

- Ама защо? Не разбирам! - възкликна Чарли.

- Между другото, картината намери ли се?

- Засега няма и следа от нея - призна той точно когато Дафни влезе в болничната стая с голяма кошница храна.

Целуна приятелката си по двете бузи, сетне потвърди, че сутринта е купила плодовете от „Тръмпър“. Беки успя криво-ляво да се усмихне и отхапа без особено желание от една от прасковите. Дафни приседна в края на леглото и веднага се впусна да разказва на приятелката си последните новини.

Наскоро бе ходила отново у семейство Трентам и съобщи, че Гай бил заминал чак за Австралия, а майка му твърдяла, че изобщо не бил стъпвал в Англия и бил тръгнал за Сидни направо от Индия.

- През Гилстън Роуд - вметна Чарли.

- В полицията не са на същото мнение - каза Дафни. - Там са убедени, че онзи негодник е напуснал Англия още през 1920 година, не разполагали с доказателства, че оттогава се е връщал.

- Е, не ни е работа да ги убеждаваме в противното - рече Чарли и хвана жена си за ръката.

- Ама как така? - учуди се Дафни.

- Дори аз съм на мнение, че Австралия е достатъчно далеч, та да оставим Трентам да си троши главата. При всички положения и да тръгнем да го гоним, вече няма да спечелим нищо. Сигурен съм, че стига австралийците да му отпуснат достатъчно въже, той ще си надене сам примката.

- Но защо точно Австралия? - възкликна Беки.