Читаем Unknown полностью

„Едва ли щях да се видя принуден да предприема каквото и да било, ако подполковник сър Данвърс Хамилтън не бе пратил кратко писмо на командващия полка - полковник Форбс, с което му съобщава версията на госпожица Салмън, - бях изправен пред другарски съд, състоящ се от другите офицери в полка.

Аз, естествено, им разказах какво точно се е случило онази нощ, но подполковник Хамилтън и досега има влияние върху някои от офицерите и те не приеха моя разказ. За щастие няколко седмици по-късно майка ми писала на полковник Форбс, за да го извести, че госпожица Салмън се е омъжила за отколешния си любовник Чарли Тръмпър и той не отрича, че детето, което тя е родила, е от него. Ако полковникът не бе повярвал на мама, вероятно щеше да се наложи незабавно да напусна полка. За късмет тази несправедливост беше предотвратена.

Мама ми съобщи, че по време на медения месец (приеми моите искрени благопожелания) смяташ да посетиш Индия. Значи почти със сигурност ще се срещнеш с полковник Форбс, който, опасявам се, вероятно ще отвори дума за това, понеже и твоето име вече бе замесено.

Ето защо те моля да не споменаваш нищо, което би могло да навреди на кариерата ми. Всъщност, ако потвърдиш моите думи, цялата тъжна история ще бъде забравена.

Твой приятел

Гай.“

Дафни остави писмото върху тоалетката, започна бавно да разресва косата си и се замисли какво да прави оттук нататък. Не искаше да обсъжда станалото с майка си и баща си, още по-малко да забърква Пърси. Не искаше да споменава и на Беки, че Трентам и е писал, докато не реши какво да стори. Беше изумена за колко плиткопаметна я мисли Гай и колко се е откъснал той от действителността.

Дафни остави четката за коса и пак се погледна в огледалото, после прочете отново писмото. Накрая го пъхна в плика и се опита да не мисли за него, думите на Гай обаче изникваха отново и отново в съзнанието и. Болеше я най-много от това, че той я смята за тъй лековерна.

Най-неочаквано се сети от кого да поиска съвет. Вдигна телефонната слушалка и след като помоли в централата да я свържат с номер в Челси, с радост установи, че подполковникът още си е у дома.

- Тъкмо тръгвах към клуба, Дафни - обясни той. - С какво бих могъл да ти бъда полезен?

- Трябва да поговорим, спешно е, но не е за по телефон - обясни тя.

- Ясно - рече Хамилтън и след кратко мълчание добави:

- Ако си свободна, защо не дойдеш да обядваме заедно във Военния клуб? Ще преместя резервацията за Дамския салон.

Дафни прие с благодарност поканата и след като си пооправи грима, в един и нещо вече беше в клуба на Пикадили - закара я Хоскинс.

Подполковникът я чакаше във фоайето.

- Каква приятна изненада! - възкликна сър Данвърс. - Не всеки ден ме виждат да обядвам с красива млада жена. Това ще се отрази изключително добре на репутацията ми. Ще помахам на всички генерали, които ми се изпречат пред очите.

Дафни обаче не се засмя на безобидната закачка на подполковника и поведението му веднага се промени. Той хвана гостенката внимателно за ръка и я заведе в Дамския салон. След като сър Данвърс написа поръчката и я даде на сервитьорката, Дафни извади от чантата си писмото на Гай и без да каже и дума, го връчи на своя домакин.

Подполковникът намести монокъла и зачете, като от време на време поглеждаше Дафни, която не бе докоснала супата, сложена пред нея.

- Гнила работа! - възкликна сър Данвърс, след като пъхна писмото в плика и го върна на младата жена.

- Така е, но какво да правя оттук нататък?