Читаем Unknown полностью

Той остави мъжете да почиват в палатките и тръгна да поразузнае. Не след дълго излезе при тиловите траншеи - падаха се на неколкостотин метра пред палатките на лазарета и бяха известни като „хотелската част“, понеже се намираха на около петстотин метра зад предната линия, където всеки войник прекарваше по четири дни без прекъсване, след което му се разрешаваше да почива четири дни в тиловите траншеи. Чарли се приближи до предните окопи досущ ту рист, който е тръгнал да разглежда и няма нищо общо с войната. Поговори с шепата мъже, които, макар да бяха тук от няколко седмици, бяха оцелели - те го разпитваха за родината и се молеха да ги ранят леко, за да бъдат прехвърлени в най-близкия лазарет, и ако извадят късмет, да се приберат в Англия.

Над ничията земя просвистяха заблудени куршуми, Чарли коленичи и припълзя обратно в тиловите траншеи, за да обясни на своите какво да очакват, след като се придвижат още неколкостотин метра напред.

Разказа им, че окопите се простират докъдето поглед стига и че в тях се побират десет хиляди души наведнъж. Пред окопите, на двайсетина метра от тях, бе видял заграждения от бодлива тел с височина към метър - те, както му беше обяснил един стар ефрейтор, вече били отнели живота на хиляда души, натоварени със задачата да ги поставят. Зад загражденията се простирала ничията земя с площ петстотин акра, навремето собственост на невинно семейство, озовало се в епицентъра на чужда война. После идвали загражденията от бодлива тел на германците, сетне окопите, където въпросните германци ги причаквали.

Както личеше, и двете армии се спотайваха в подгизналите, гъмжащи от плъхове окопи с дни, а понякога и с месеци и чакаха другата страна да направи първата крачка. Делеше ги не повече от километър. Ако някой подадял глава да види какво става, от другата страна проехтявал куршум. При заповед за настъпление човек почти нямал шанс да измине и двайсетина метра. Ако излезел при бодливата тел, можел да умре по два начина, ако ли пък успеел да се добере до окопите на германците, вече можел да загине по десетки начини.

Дори и да си седял в окопите, пак можел да издъхне от холера, газ, гангрена, тиф или от болестите по краката, които се получавали заради дългото стоене в траншеите и които били съпроводени с такава канска болка, че войниците се пробождали с щиковете, само и само да не я усещат. Един стар сержант пък разказа на Чарли, че при нападение гинели точно толкова мъже, колкото и в тила, и не било особена утеха, че германците на неколкостотин метра от тях също се мъчат като грешни дяволи.

Чарли се опита да въведе някакъв ред в частта си. Мъжете на негово подчинение изпълняваха всекидневните си задължения, изгребваха водата от окопите и смазваха оръжието. Чарли пък събираше слухове и контраслухове за това какво им готви бъдещето. Подозираше, че единствен подполковникът в командния щаб зад предната линия има някаква представа какво всъщност става.

Дойдеше ли им редът да прекарат четири дни в предните окопи, подчинените на Чарли почти през цялото време изгребваха с канчетата литрите вода, които се изсипваха всекидневно от небето. Понякога водата достигаше до коленете на Чарли.

- Не се записах доброволец във флотата само защото не знам да плувам - вайкаше се Томи. - Никой не ме предупреди, че със същия успех мога да се удавя и в армията.

Макар и подгизнали до кости, премръзнали и гладни, те успяваха да запазят бодро настроение. Цял месец Чарли и частта му понасяха всички несгоди в очакване на нова заповед, след която да преминат в настъпление. Но през това време чуха само за една атака - на Фон Лудендорф. Германският генерал беше принудил войските на Антантата да преминат в отстъпление и да се изтеглят на близо шейсет и пет километра, при което бяха загинали четиристотин хиляди души, а други осемдесет хиляди бяха пленени. Вестоносецът, съобщаващ им тези новини, бе капитан Трентам и Чарли се дразнеше най-вече от това, че въпреки всичко той пак изглеждаше като изваден от кутийка, пак беше чист, спретнат и още по-лошо - сит. За разлика от тях капитанът очевидно не мръзнеше на дъжда.

Двама от мъжете в частта на Чарли вече бяха умрели, без дори да зърнат врага. Мнозина войници предпочитаха да влязат в бой, защото вече не вярваха, че ще оцелеят във война, която според слуховете щяла да продължава вечно. Разсейваха скуката единствено като намушкваха с щиковете плъховете, гребяха отново и отново водата, напълнила окопите, и от немай-къде слушаха как Томи свири втръсналите им стари песни на хармониката, която вече бе хванала ръжда.

Чак на първата седмица от третия месец най-сетне се получи заповед и пак ги строиха на импровизирания плац. Както бе възседнал кобилата, която не помръдваше, подполковникът с монокъла отново ги запозна с положението. На другата сутрин Кралският стрелкови полк трябвало да се придвижи към предната линия на германците със задачата да направи пробив в северния фланг на врага. Ирландските гвардейци щели да ги подкрепят от десния фланг, докато уелсците щели да нападнат отляво.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Салихат
Салихат

Салихат живет в дагестанском селе, затерянном среди гор. Как и все молодые девушки, она мечтает о счастливом браке, основанном на взаимной любви и уважении. Но отец все решает за нее. Салихат против воли выдают замуж за вдовца Джамалутдина. Девушка попадает в незнакомый дом, где ее ждет новая жизнь со своими порядками и обязанностями. Ей предстоит угождать не только мужу, но и остальным домочадцам: требовательной тетке мужа, старшему пасынку и его капризной жене. Но больше всего Салихат пугает таинственное исчезновение первой жены Джамалутдина, красавицы Зехры… Новая жизнь представляется ей настоящим кошмаром, но что готовит ей будущее – еще предстоит узнать.«Это сага, написанная простым и наивным языком шестнадцатилетней девушки. Сага о том, что испокон веков объединяет всех женщин независимо от национальности, вероисповедания и возраста: о любви, семье и детях. А еще – об ожидании счастья, которое непременно придет. Нужно только верить, надеяться и ждать».Финалист национальной литературной премии «Рукопись года».

Наталья Владимировна Елецкая

Современная русская и зарубежная проза