Читаем Unknown полностью

Гай Трентам бе погребан в гроба, запазен за баща му. Майор Трентам и съпругата му, роднините и приятелите на семейството, енориашите и слугите си тръгнаха от гробището, свели глави.

През следващите няколко дни госпожа Трентам получи над сто съболезнователни писма, в едно-две от които се казваше, че ако не с друго, може да се утеши с мисълта, че има по-малък син, който да заеме мястото на Гай.

След ден снимката на по-големия брат върху нощното шкафче бе заменена с фотографията на Найджъл.

Ч А Р Л И

1926-1945

25.

Двамата с Том Арнолд правехме обичайната за понеделник сутрин обиколка на магазините, когато той сподели с мен мнението си.

- Това няма да стане никога - отсякох аз.

- Вероятно сте прав, драги ми господине, но мнозина собственици на магазини са изпаднали в паника.

- Страхливци! - рекох аз. - Има близо един милион безработни, кой глупак ще рискува да вдига стачка!

- Дори да е така, задругата на собственици на магазини препоръчва на членовете си да заковат с дъски витрините.

- Сид Рексол ще препоръча същото и ако някой пекинез вдигне крак, за да се изпишка пред „Мускетарят“.

Върху устните на Том се мярна усмивка.

- Значи сте готов за схватка, господин Тръмпър?

- И още как! Този път ще подкрепям до дупка господин Чърчил. - Спрях, за да огледам витрината на магазина за шапки и шалове. - Колко души работят сега при нас?

- Седемдесет и един.

- И колко според теб смятат да стачкуват?

- Петима-шестима, най-много десетима, при това само онези, които членуват в профсъюза на търговските работници. Някои от служителите ни обаче вероятно няма да успеят да дойдат на работа заради стачката в градския транспорт.

- До довечера ми дай имената на всички, които не са сигурни, през седмицата ще поговоря с всекиго поотделно. Така поне ще убедя един-двама, че имат бъдеще в търговското дружество.

- Какво бъдеще, ако стачките продължат?

- Кога най-после ще проумееш, Том, че каквото и да се случи, то не може да повлияе на „Тръмпър“?

- Сид Рексол мисли...

- Той не може да мисли.

- Та той мисли, че през следващия месец за продан ще бъдат обявени най-малко три магазина, а ако избухне всеобща стачка, броят им може да бъде много по-голям. Миньорите убеждават хората...

- Когото и да убеждават, не могат да убедят Чарли Тръмпър - прекъснах го аз. - Уведоми ме веднага щом чуеш, че някой е решил да продава, защото аз и досега купувам.

- Когато всички останали продават!

- Точно тогава трябва да купуваш - отвърнах аз. - Човек трябва да се качва на трамвая именно когато останалите слизат от него. И така, дай ми имената, Том. Междувременно ще отскоча до банката - рекох накрая и се отправих към Найтсбридж.

В тихата си нова кантора на Бромптън Роуд Хадлоу ми съобщи, че в сметката на „Тръмпър“ има малко над дванайсет хиляди лири стерлинги - според него предостатъчно, за да се справим, ако случайно избухне всеобща стачка.

- И вие ли! - възкликнах отчаян аз. - Никога няма да избухне стачка. А и да избухне, ще продължи ден до пладне.

- Като последната война ли? - попита Хадлоу и ме погледна над полумесечинките на очилата си. - По природа съм си предпазлив, господин Тръмпър...

- А аз не съм предпазлив - прекъснах го. - Затова се пригответе да видите как тези пари ще влязат в употреба.

- Вече съм заделил близо половината сума, в случай че госпожа Тръмпър се пребори за Челси Терас номер едно - напомни ми той. – Остават и още... - Банкерът погледна календара върху стената. - Още трийсет и два дни.

- Предполагам, че чак до края ще ни държат в напрежение.

- Ако пазарът се срине, вероятно е по-разумно да не рискуваме всичко. Не смятате ли, господин Тръмпър?

- Не, не смятам, но именно заради това... - подхванах аз, ала овреме се овладях.

- Така е, така е - рече Хадлоу, от което се смутих още повече. - Именно заради това в миналото съм ви подкрепял безусловно - допълни той великодушно.

Трябва да призная, че от ден на ден всеобщата стачка изглеждаше все по-вероятна. Несигурността и липсата на увереност в бъдещето доведоха до това, че собствениците един по един започнаха да обявяват магазините за продан.

Купих първите два изключително изгодно, при условие че се разплатя веднага, и благодарение на бързината, с която Краудър изготви книжата, а Хадлоу отпусна парите, успях да добавя към имотите си и магазина за обувки, а сетне и аптеката.

Когато най-сетне, на четвърти май 1926 година, всеобщата стачка все пак започна, ние с подполковника излязохме на улицата още по изгрев слънце. Тръгнахме от север на юг, за да проверим един по един магазините. Всички от задругата на Сид Рексол вече бяха заковали с дъски витрините на своите магазини, което поне за мен бе равнозначно на капитулация пред стачниците. Въпреки това подкрепих подполковника, когато той предложи да „бъдем готови за бързи действия“: след като дам знак на Том Арнолд, той да има грижата за три минути всички тринайсет магазина да бъдат залостени. Предната събота бях наблюдавал как за радост на минувачите Том провежда няколко, както ги нарече той, „сухи тренировки“.