Читаем Цар Алкохол полностью

— Но твоята чаша е празна. Напълни я и забрави всичко.

Аз се подчинявам, защото моят мозък сега е цял под властта на прищевките на алкохола и като изпразвам чашата си, цитирам Ричард Ховай:

„Остави въздържанието! Животът и любовта като нощта и деня ни се предлагат сами, на своите собствени условия. Не на нашите! Приеми техните дарове, докато можеш да ги приемаш, докато самият тебе не са те приели червеите!“

— Ти си под моята власт! — възклицава Бялата логика.

— Не — отговарям аз, а в това време алкохолът ме навинтва до безумие. — Аз знам какво си ти, и не се боя от тебе. Под твоята маска на хедонизъм се крие самата Безноса и твоят път води към нощта. Хедонизмът е безсмислица, той е също лъжа; в най-добрия случай — опит на страхливеца да намери компромис.

— Сега вече ти си в моите ръце — прекъсва ме Бялата логика. „Но ако ти не искаш да приемеш тоя жалък живот — гледай! — ти си волен да свършиш с него, когато поискаш, без страх, че ще се събудиш после.“

Аз се смея предизвикателно, защото сега, в тази минута, знам, че Бялата логика, която ми нашепва мисли за смърт, сама лъже още повече от другите, че тя е най-голямата лъжкиня. Тя сама е свалила маската си, нейната неумерена веселост се е обърнала против самата нея, нейните собствени змии със своите ухапвания са съживили стари илюзии, възкресили и пак укрепили в мене познатия глас на моята младост. И той тутакси започва да вика високо и да ми напомня, че пак са в моя власт възможностите и силите, за които книгите и животът са ми твърдели, че те не съществуват.

Когато се чу гонгът за вечеря, моята чаша вече е празна. Аз се усмихвам язвително на Бялата логика и отивам да седна с гостите на трапезата и през време на вечерята с престорена сериозност да приказвам за новите списания и за глупостите, които се вършат на света. При това аз обличам всяка двусмисленост и острота във форма на парадокс и шега, а когато настроението се променя, с лекота и наслада започвам да смущавам събеседниците си, като играя с почтени страхливо-буржоазни фетиши, смея се, хвърлям епиграми върху изменчивите богове-призраци, върху разгула и безумството на разума.

Клоун — ето какво трябва да бъдеш в живота — Клоун. Ако е необходимо да бъдеш философ, по-добре да вземем за образец Аристофан. Никому на трапезата не минава през ум, че аз съм пийнал; аз просто съм в настроение и това е всичко. Умственото напрежение ме уморява и когато вечерята се свършва, аз поканвам всички на игра, в която се увличаме с буколически пламък.

Вечерта е завършена; аз пожелавам на всички лека нощ и се връщам в своята пълна с книги бърлога, при самия себе си и при Бялата логика, която никога не ме напуща. Потъвайки в пиян сън, аз все още чувам у себе си ридаещ глас на младостта, както го е слушал Хари Камп:

Аз се опитах тука да изобразя борбата с Бялата логика, която става в мрака на моята душа. Аз се мъчих според силите си да разкрия пред читателя скритите кътчета на една човешка душа, нападната от цар Алкохол. Но читателят трябва да помни, че това настроение, за прочитането на което той е употребил някакъв четвърт час, е само едно от хилядите настроения на цар Алкохол и че тия настроения продължават понякога много дни, седмици и месеци.

Моите алкохолни спомени наближават към края. Аз, както и всеки силен, здрав пияч, трябва открито да заявя, че съществувам и досега на тая планета само благодарение на едно незаслужено щастие — на широките си гърди, силни плещи и яко телосложение. Аз съм уверен, че твърде малък процент младежи в преходната възраст, от 15 до 17 години, биха издържали такова пиянство, на каквото се отдавах аз в тези години, и че твърде малък процент мъже, които са погълнали толкова много алкохол, колкото съм погълнал през живота си аз, биха могли да оживеят, за да разкажат това. Аз издържах борбата с цар Алкохол не поради някакви лични добродетели, а само благодарение на това, че не бях алкохолик по природа и имах як организъм, който необикновено издръжливо се бореше с цар Алкохол.