Читаем Цар Алкохол полностью

Бирата не ми се хареса, но продължих да пия. Щом големите пият, трябва да е добро. Пиех я, както се пие лекарство — с отвращение. Колко изпих не знам, но след малко станах и продължих пътя си. Чувствах тежина в стомаха си, но мислех, че сигурно приятното усещане ще дойде после. Нивата, където работеше баща ми, беше на половин миля от дома и аз неведнъж пак сядах на земята и отпивах от каната. Като видях, че бирата остава малко, започнах да я разбърквам с една пръчка, за да се разпени. Наистина яви се пяна и каната пак изглеждаше пълна.

Баща ми не забеляза моята измама, изпи с удоволствие бирата и пак започна да работи, както и подобава на запотен от горещината работник. Аз се опитах да тръгна с него покрай конете, но се полюлях и паднах. Баща ми дръпна юздите и конете насмалко щяха да ме прегазят. После той ми разправи на каква опасност съм се изложил: лемежът насмалко щял да ми разпори корема. Помня като на сън: баща ми ме отнесе на ръце и ме сложи до един храст; в това време всичко пред очите ми се завъртя, помня, че усещах голяма тежина и имах смътно съзнание за някаква недобра постъпка.

Спах до вечерта. Баща ми ме събуди и с мъка тръгнах след него към дома. Всичките ми членове сякаш бяха напълнени с олово, а в стомаха ми нещо се преливаше и избиваше към носа. Състоянието ми приличаше на състояние на отровен човек. Аз наистина бях отровен.

Времето вървеше и аз мислех сега за бирата толкова, колкото за пещта, в която бях се веднъж изгорил. Големите казват право, че бирата не е за малките. Големите не се боят от нея, но те не се боят и от никакви лекарства — нито от хаповете, нито от рициновото масло. Не ми трябва бира. И разбира се, аз нямаше никога да пия бира, нито алкохол в какъвто и да е вид, ако обстоятелствата не бяха дошли на помощ на алкохола. В оная среда, където живеех, алкохолът ме срещаше на всяка крачка и ми се усмихваше приятелски. Нямаше спасение от него. Към него водеха всички пътища. И все пак трябваха двайсет години близко общуване с този негодник, за да успея тъй силно да се привържа към него.

Втори път се срещнах с царя Алкохол, когато бях на седем години. Причината за срещата беше страхът, а съвсем не собственото ми желание.

Моето семейство живееше в това време в една нова, току-що купена ферма в графството Сан Матео, на брега на един тъжен, печален залив на юг от Сан Франциско. Това беше дива местност с примитивни условия на живота. Помня, майка ми с гордост казваше, че ние сме представители на старинен американски род, а не някакви имигранти, като нашите съседи италианци и ирландци. В тази местност ние бяхме единствените чистокръвни американци.

Един неделен ден се озовах, не помня как и защо, в чифлика на нашите съседи — ирландците Морисей. Там имаше мнозина младежи от съседните ферми, а също и старци, които още от сутринта пиеха, а някои бяха започнали да пият още от предната вечер. Морисей бяха многобройно семейство, имаха множество стройни юнаци — дядовци и племенници — с грамадни юмруци и с груби гласове, обути с тромави ботуши.

Изведнъж момичетата се развикаха: — Бият се! Бият се! — Всички се разтичаха; мъжете изскочиха от кухнята. Двама наполовина побелели великани, зачервени, стъпваха на едно място, прегърнали се един друг.

Единият се казваше Черния Мат. За него казваха, че бил убил двама души. Жените пищяха, викаха, в ужас закриваха лицето си с ръце, шепнеха молитви, но не преставаха през пръстите да гледат двамата, които се бореха. Но мога да кажа, че никой не следеше онова, което ставаше, тъй внимателно, както аз: тъй като ми предстоеше да видя поразително зрелище — как се убива човек. Във всеки случай поне боя ще видя. Но бях страшно разочаровай! Черният Мат и Том Морисей само се стискаха един друг в прегръдките си и тъпчеха на едно място, тупайки с грамадните си крака, обути в тромави ботуши: те напомняха слонове, които танцуват. За да могат да се бият, и двамата бяха много пияни. Най-сетне ги успокоиха и заведоха в кухнята, където те ознаменуваха подновеното си приятелство с нова почерпка.

Скоро откъм кухнята се чуха високи гласове и смях. Така разговарят и се смеят хора със здрави дробове. Уискито беше развързало езиците на мълчаливите фермери. Аз се изправих на пръсти и побеждавайки страха, който ме подтикваше да бягам, без да се обърна, с любопитство надзърнах в кухнята, за да видя как се държат големите. Много се зачудих, като видях Черния Мат и Том Морисей: те бяха се прегърнали, струпани върху масата, плачеха и нежничеха.

Пиенето продължаваше по реда си и събраните на двора момичета започнаха все повече да се безпокоят. Те знаеха към какво води пиянството и предчувствайки нещо недобро, искаха да си отидат по-рано, докато още не е станало нещо; те искаха да отидат на една италианска ферма на четири мили оттук; там се надяваха да потанцуват.