След трейлъра видях реклама за интервю с Руди Карп. Руди се появяваше по всяко токшоу и новинарски канал и си приписваше победата в делото срещу Соломон. Пет пари не давах. Нека. Нямаше смисъл да се боря за слава с адвокат като Руди. Не се нагърбих с делото заради публичността. Тя беше последното, от което се нуждаех.

— Мисля още малко да поработя като адвокат по наказателни дела — казах.

— Защо? Виж какво ти струва всичко това, Еди. Защо го правиш?

Дори без да поглеждам Хари, усещах, че вече знае отговора.

— Защото мога. Защото трябва. Защото в тази работа винаги ще има хора като Руди Карп и Арт Прайър. Някой трябва да постъпва правилно.

— Не непременно ти — възрази Хари.

— Ами ако всички кажат така? Ако никой не защитава никого, защото очакваме друг да го направи? Някой трябва да застане от другата страна. А ако аз рухна, друг ще заеме мястото ми. От мен се иска само да се задържа прав колкото се може по-дълго.

— Напоследък не прекарваш много време прав. Харпър иска да те види.

Оставих мълчанието да се проточи.

Събрах документите, подготвени от адвоката на Кристин, и ги мушнах в плика. Мислите ми се насочиха обратно към онази спалня в Мидтаун. Свалих брачната си халка и я пъхнах в плика. За тях щеше да е по-добре, ако нямам семейство. Не ги заслужавах. И ги обичах твърде много.

Държах халката на Кристин в портфейла си. В момента не знаех какво да я правя. Щях да се разведа и да се съглася на всичко, което поиска Кристин. Така беше най-добре. За тях.

Пресуших чашата си, налях си още една и се изтегнах на канапето.

— Е, какво ще правиш? — попита Хари.

Извадих телефона си и се зачудих дали да не се обадя на Кристин. Искаше ми се, но нямах представа какво да й кажа. От друга страна, имах да казвам много на Харпър, но прецених, че е по-добре да остане неизречено.

Дълго се взирах в телефона, преди да реша чий номер да набера.

Благодарности

Както винаги, благодаря на Юън Торникрофт и на целия екип на литературна агенция „А. М. Хийт“. Никой автор не би могъл да мечтае за по-добър агент. Франческа Патхак и Бетан Джоунс от „Орайън“ уверено и храбро моделираха този роман — благодарен съм на тях и на целия им екип, особено на Джон Ууд, който повярва в творбата ми.

На партньора ми в подкаста Лука Весте, че ми помогна да не изгубя здравия си разум, не спря да ме разсмива и прочете текста. На всичките ми приятели и колеги. Благодаря на продавачите на книги и на читателите, които ме подкрепят.

Специални благодарности на съпругата ми Трейси, която е първият читател, първото мнение, първото всичко. Защото е най-добрата.