Читаем Сътворението полностью

Благодарих на Премъдрия господ и на Великия цар, който го бе вдъхновил. Накрая Дарий ме побутна дружелюбно с крак по рамото. Не му се слушаха повече благодарности. Изправих се и тогава видях колко изтощено е гримираното му лице. Но очите му все още бяха будни, дори дяволити.

— Има една земя на изток от изток, наречена Китай — обяви Великият цар

Дарий явно се забавляваше за сметка на гърците, които ни най-малко не се интересуваха от моята мисия. Колкото и да е чудно, повечето персийски благородници бяха също тьй безразлични към съблазните, които очакват завоевателя на нови светове. Според тях Персия и така бе достатъчно голяма. Винаги са страдали от липса на любознателност.

— Тази далечна земя е пълна с градове и реки, със злато и крави. — Дарий сега говореше за собствено забавление, а може би и за мое. — Хората са потомци на един жълт бог и живеят на двата бряга на жълта река, която никога не пресъхва. Навремето са имали владетел, изпратен от небето. Но от смъртта му досега благородниците не се занимават с нищо друго, освен да се карат помежду си, както сме правили и ние навремето. Това някога единно, богато царство днес е нещастна земя, разпокъсана на малки, размирни държави, които имат нужда от Велик цар, за да ги закриля и да ям даде стабилна парична система и съвършена справедливост. Господарят на една от тези земи на изток от изток сега е готов да ни предложи пръст и вода. Изпратил ни е посланик.

Тези думи бяха — в най-добрия случай — малко пресилени. Мисията на Фан Чъ бе търговска, а не държавническа. Но Дарий добре знаеше какво прави. Искаше да изостри апетитите на родовете. Искаше да ги убеди в онова, в което сам той открай време вярваше: бъдещето на Персия е на изток и на изток от изток.

За щастие Фан Чъ не разбираше нито дума персийски, а аз му превеждах само онова, което исках да чуе. После превеждах на Великия цар онова, което той би искал да чуе. И тъй като никой от присъствуващите не познаваше индийския диалект, на който говорехме с Фан Чъ, нищо не ми пречеше да импровизирам свободно.

Фан Чъ падна по очи пред Великия цар. Ако не друго, то външността му успя да привлече вниманието на нашия самовглъбен двор. Всички бяха втренчили погледи в него. Жълтокожи има в почти всички персийски градове, но съм сигурен, че нито един благородник не може да види такъв човек отблизо, ако не се занимава с търговия — това обаче е слабо вероятно, защото на персийския благородник не е позволено да търгува, нито да взима пари на заем, поне на теория. За двора жълтокожите китайци са просто мълва, като онези двуглави африканци, които Скилакс твърди, че е срещал.

Фан Чъ бе облечен от глава до пети в яркочервена китайска коприна. Беше хубав мъж, на моя възраст. Принадлежеше към съсловието на воините и бе служил в армията на едно от първите семейства в херцогство Лу. За разлика от повечето младежи от неговата раса и потекло той искал да види големия свят. Използувал търговията като предлог, за да осъществи пътуването си до Индия и Персия.

— Поднасям почитания на Великия цар — каза Фан Чъ.

Преведох „Великия цар“ като „Световен монарх“.

— Тук съм, за да открия отново търговски път по суша между Персия и Китай — каза Фан Чъ.

Това преведох точно. Към него прибавих: „Идвам като посланик на херцога на Лу — една страна, голяма и богата колкото Лидия. Моят господар заявява, че ако един ден отидеш при него с армиите си, ще те посрещне с пръст и вода и ще ти се подчинява като роб“.

В колонната зала настъпи известно раздвижване, но не и сред гърците. За тях онова, което не е гръцко, не съществува.

Дарий изглеждаше много доволен.

— Кажи на господаря си, че ще отида при него с цялото си войнство. Кажи му, че със собствените си ръце ще приема пръстта и водата, които ми предлага. Кажи му, че след това ще го направя мой сатрап на… на цял Китай.

Дарий се държеше великолепно. Знаеше за Китай толкова, колкото и аз. Със същия успех можехме да си говорим за луната. Но за двора той изглеждаше осведомен, невъзмутим, всемогъщ.

Фан Чъ явно се озадачи от тези речи, които бяха значително по-дълги от неговата скромна молба за откриване на търговски път.

Казах на Фан Чъ:

— Великият цар ще закриля всеки керван, който пътува от Персия за Китай. Заповядва ти да му направиш списък на всички стоки, които твоята страна ще разменя ва персийското злато или за други стоки.

На Великия цар отговорих:

— Ако дойдеш в Лу, ще изпълниш съкровеното желание на владетеля му, който обещава да ти служи вярно като сатрап на цял Китай.

Изнесеното от Дарий и мен представление предизвика сензация, за която целият двор говореше до края на зимата. Дори и най-тъпите персийски благородница сега изглеждаха възбудени от мисълта за евентуален поход на изток и на изток от изток.