Читаем Сътворението полностью

— Би го направила, ако беше сигурна, че няма да я хванат. Но както все й повтарям, Мардоний не представлява никаква заплаха. Каква заплаха? Той не е син на Великия цар. „Племенници са наследявали трона неведнъж“ — отговаря тя. Тази година изгуби четири зъба. Просто паднаха. Но ако не разбираш какво ти говори, не питай. Преструвай се, че разбираш всяка дума. Много е чувствителна и мрази да повтаря. Хареса ли ти дворецът, който Ксеркс построи?

Седяхме на покрива на Лаидиния апартамент в новия дворец. На север, малко зад зикурата, постройката на Ксеркс блестеше с цялата си покрита със злато пищност.

— Да. Поне тази част, която видях. Бях само в канцеларията.

— Вътре е много красиво. И удобно. Дарий толкова го хареса, че горкият Ксеркс е принуден да се мести обратно тук, когато дворът е във Вавилон, а това става все по-често и по-често. — Лаида понижи глас. — Остарял е. — Отправи ми един от своите магьоснически погледи. В нейния свят нищо не се дължи на естествени причини. Ако Дарий е остарял, причината за това не е обикновеното въздействие на времето, а някакво вълшебно заклинание или питие.

Чу се шумолене и се появи Лаидиният престарял евнух. Погледна я. Погледна и мен. После пак погледна нея и се оттегли. Те се познаваха толкова добре, че можеха да общуват без думи и знаци.

— Имам нов приятел — каза нервно Лаида. — Надявам се, че и ти ще го харесаш.

— Твоите гърци винаги са ми харесвали. Този откъде е? От Спарта?

На Лаида открай време й бе неприятно, че мога да чета мислите й точно както тя твърди, че може да чете мислите на другите. Но нали съм внук на най-святия човек, живял на земята? А и син на магьосница? Притежавам способности, които не са дадени на обикновените хора.

Демокрит иска да му демонстрирам тези способности. Ето например паметта ми.

Гъркът не беше много по-възрастен от мен. Беше висок. Имаше бледо лице и дорийско сини очи. Като се изключи това, че носеше сандали вместо обувки, той беше облечен с персийски дрехи и се чувствуваше много неудобно в тях. Отгатнал бях. Наистина беше спартанец. По какво бях познал ли? Не беше мил никога тъмночервената си, дълга до раменете коса — освен може би на дъжда.

— Демарат, син на Аристон. — Гласът на Лаида звучеше почтително. — Цар на Спарта.

— Цар… вече не съм. Син на Аристон вече също не съм. Благодарение на Делфи.

— Пророчицата е изгонена — заяви Лаида с тон, като че тя лично е извършила тази промяна.

— Много късно за мен.

По онова време нямах ни най-малка представа за какво говорят. По-късно научих повече, отколкото е нужно да се знае за така наречения „Спартански скандал“ — силни думи, като се има предвид колко много скандали стават ежегодно в Спарта, обикновено заради подкупни чиновници. От всички гърци спартанците са най-склонни да се сбият при най-малкото предизвикателство.

Спартанската конституция изисква страната да има не един, а двама царе — глупава разпоредба. Демарат изгубил двубоя с другия цар, Клеомен, който подкупил пророчицата в Делфи и тя обявила, че Демарат не е син на Аристон. А щом приели за истина, че Демарат не е син на Аристон, вече не бил и цар. Онзи ден в Дариевата хижа Хипий ни бе предупредил, че това ще се случи. Но не повярваха на Хипий. Великият цар мислеше, че дори и делфийският оракул не е в състояние да докаже кой от кого е бил заченат преди толкова много години. Но оракулът постигна своето и като всеки друг дискредитиран гръцки цар, тиран или генерал, Демарат пристигна направо е Суза и Дарий го прие. Даде му земя в Мизия и генералски чин.

Разменихме обичайните любезности. После, като съзнавах, че вече съм изживял всичко това с Хистией, попитах:

— Сега ти се мъчиш да убедиш Великия цар през пролетта да тръгне срещу Атина. Когато Атина падне, ще искаш ли Великият цар да завладее и Спарта?

— Само Атина — отвърна Демарат. Забелязах, че студените му сини очи имат цвета на покритите с глазура сини плочки, с които бе облицована вратата на Ищар срещу нас. — Спартанската армия е по-силна от персийската.

— Няма по-силна армия от армията на Великия цар — нервно извика Лаида.

— Освен спартанската — отвърна Демарат. — Това е факт.

Хладнокръвието на бившия цар ме възхищаваше. Не ме възхищаваха обаче краката му. Носеше отворени сандали, от които се подаваха черни като на вавилонски селянин пръсти Опитах се да не гледам нито пръстите, нито косата на Демарат, затова бях принуден да съзерцавам брадата му. По нея се бе наслоил толкова много прах, че имаше вид на изпечена от глина.

— Без съюзници Спарта е уязвима — отбелязах аз. — Спарта е зависима от атинската флота. Ако Атина падне… — не изрекох очевидното.

Демарат ми хвърли убийствен поглед, а после от раздразнение започна да подръпна нагоре дългите си персийски ръкави.

— Еретрия, Евбея, Атина. Това са целите на Великия цар за идващата година. Въпросът със Спарта е нещо отделно и ще бъде решен от спартанците. Междувременно Мардоний отново ще поведе армията.