Читаем Сътворението полностью

Докато дворцовият управител ме водеше из просторните зали, чиито стени бяха покрити с инкрустации от сребро, седеф и слонова кост, бях измъчван от чувството, че великолепието наоколо е в пълен контраст със собствения ми неугледен вид.

Накрая без всякакви церемонии бях въведен в малка стая, от чиито тесни, островърхи прозорци се виждаха дървета, разцъфнала лоза и мраморен фонтан, в който не течеше вода. Пред един от прозорците се очертаваха силуетите на двама възрастни будистки монаси с бръснати глави.

За миг помислих, че са сбъркали и са ме завели в друга стая. Гледах изумено двамата старци. Приличаха на братя. По-дребният от тях рече:

— Добре дошъл в нашия двор, Кир Спитама.

Понечих да подвия коляно, но цар Пасенади ме спря.

— Не, не. Ти си светец. Трябва да коленичиш само пред поклонниците на… огъня, нали така беше?

— Ние се покланяме единствено на Премъдрия господ. Огънят е само негов пратеник.

Бях толкова изморен, че това бе единственото, което можах да кажа и то едва ли можеше да се нарече проповед, но царят реши да прояви благосклонност.

— Разбира се, разбира се. Вие се кланяте на небесен бог, също като нас, нали, Сарипутра?

— Така е наистина. Всъщност имаме всякакви богове, каквито можеш да си представиш — отговори високият, болезнено слаб Сарипутра.

— Включително и такива, каквито не можеш да си представиш — добави Пасенади.

— Премъдрият господ е единственият бог — заявих аз.

— Ние също имаме единствени богове. Нали, Сарипутра?

— Имаме ги в изобилие, скъпи мой. По това време вече бях свикнал с навика на индийските светци да разговарят с учениците си като с… малки деца, към които изпитват нежни чувства. Обсипват те със своите „скъпи мой“, но думите им звучат мило и никак не приличат на доста зловещите „скъпи мой“ на Аджаташатру, с които той цели да приспи бдителността на събеседника.

— Мисля, че тук има някакво противоречие — казах аз смутено.

— И това се случва — отвърна мило Пасенади.

— Всъщност самият живот е противоречие — обади се Сарипутра, явно развеселен. — Ако не за друго, то защото раждането е непосредствената причина за смъртта.

Двамата старци Бесело се засмяха. Вече бях много раздразнен, затова реших да произнеса официалното си слово.

— Изпратен съм при теб от Ахеменида, от Дарий, Великия цар, господар на всички земи, цар на царете.

— Скъпи мой, та това ни е добре известно. И ще ти дадем възможност да ни разкажеш всичко за Дарий, когато те посрещнем тържествено в нашия двор. Едва тогава ще приемем пратеника — не, посланика на персийския цар, чието присъствие в долината на Инд причинява толкова вълнения на всички ни. Но сега ние сме просто двама старци, които желаят да следват осмократния път. Като цар не мога да стигна толкова далеч, колкото бих искал. Но за щастие сега съм архат, а тук присъствуващият Сарипутра е много близо до просветлението.

— Скъпи мой, та аз съвсем не съм това, което казваш. Служа на Буда и на ордена по свой скромен начин…

— От него ще научиш много, Кир Спитама! Не друг, а Сарипутра създаде ордена! Той определя всички правила! Грижи се да не бъде забравено нищо, което казва или е казал Буда. Сам той помни всяка изречена от Буда дума, от онзи ден в Еленовия парк във Варанаси до ден-днешен!

— Скъпи мой, та ти преувеличаваш заслугите ми. Не аз, а Ананда помни всяка дума. Аз само подреждам словата му в стихове, тъй че да могат да ги запомнят и децата — каза Сарипутра и после се обърна към мен: — Можеш ли да пееш, скъпи мой?

— Не. Всъщност да, но не пея хубаво.

Имах чувството, че съм се побъркал. Не можех да повярвам, че единият от тези старци царува над страна, по-голяма от Египет, а другият оглавява будисткия орден. Та те приличаха на двама абсолютни глупаци!

— Аз виждам онова, което ти не виждащ — каза Пасенади. — Знам, че си изморен. Въпреки това сигурно искаш да чуеш какво се случи. По онова време в Шрава-сти пристигна една млада жена. Представи се, че е от рода Гаутама — от рода на Златния! О, колко бях развълнуван! Ожених се за нея, а по-късно Златният ми разказа каква чудесна шега са ми погодили. Очевидно шаките не са искали да смесват благородната си кръв с царската династия в Кошала. От друга страна, не смеели да ме обидят. Затова ми изпратили обикновена проститутка. И аз се бях оженил за нея. А когато разбрах, разсърдих ли се, Сарипутра?

— Че ти побесня, скъпи мой.

— О, не, съвсем не — отвърна обидено Пасенади.

— Ами! Обзе те такъв гняв, че взех да се страхувам за теб.

— Вероятно просто така ти се е сторило.

— Скъпи мой, така беше.

— Скъпи мой, не беше така.

Нечия всемогъща ръка милостиво е заличила от паметта ми останалата част от тази сцена. Възможно е да съм изпаднал в пълно безсъзнание.