Читаем Снежен крах полностью

Уай Ти не слиза много-много в Лонг Бийч, но когато отиде, прави всичко възможно, за да избегне Жертваната зона. Това е изоставена корабостроителница, голяма колкото градче. Намира се навътре в залива Сан Педро, където по-старите и по-гадни бърбклави на Басейна — непланирани бърбклави от къщички, покрити с азбестови плочки, патрулирани от начумерени камбоджанци с пушки-помпи — се стапят в целуваните от пяната плажове. Повечето от тях се намират на острова с подходящото име Последен остров, и тъй като дъската й не върви по вода, това означава, че тя може да влезе или излезе оттам само по единствения осигуряващ достъп път.

Като всички Жертвани зони и тази е опасана с ограда с прикрепени към нея на всеки няколко метра жълти табели.

И като всички огради на Жертвани зони, и тази има дупки в нея, а на места е съборена. Младежите, чийто мозък е изпушил от естествени и изкуствени мъжки хормони, трябва да си имат местенца, на които да провеждат идиотските си ритуали за съзряване. Те идват от бърбклави от цялата област с четириколесните си камиони и препускат из откритото пространство, врязвайки дълги лъкатушни прорези в глинения похлупак, покриващ наистина зловредните места — за да попречи на вятъра да понесе азбеста и да го изсипе като вихрушка върху Дисниленд.

Уай Ти е странно доволна от знанието, че тези момчета не са и мечтали за подходящо за всякакъв терен возило като моторизираната инвалидна количка на Нг. Возилото напуска павираното шосе, без изобщо да забавя скорост — е, започва малко да друса, — врязва се в оградата от вериги като в кълбяща се мъгла и изорава трийсетметрова бразда в земята.

Нощта е ясна и Зоната блещука — огромен килим от счупени стъкла и натрошен азбест. На трийсетина метра нататък чайки разкъсват корема на легнала по гръб мъртва немска овчарка. Земята непрекъснато трепери, парчетата стъкло сияят и блещукат — това се дължи на огромната, разпиляна миграция на плъхове. Дълбоките, проектирани с компютър отпечатъци от дебелите, грапави гуми на момчетата от предградията рисуват великански руни по глината като тайнствените фигури в Перу, за които майката на Уай Ти научи в Неоводолейския храм. През прозорците Уай Ти от време на време чува гърмежи — или са пиратки, или са изстрели.

Чува и Нг, който възпроизвежда нови, още по-странни звуци с уста.

Във фургона има вградена система от тонколони — стерео, макар че надали Нг ще вземе да слуша музика. Уай Ти усеща как системата се включва, чувства почти беззвучното съскане, идващо от тонколоните.

Фургонът запълзява през Зоната.

Беззвучното съскане се засилва до тихо електронно жужене. Не е равномерно — ту се усилва, ту спада, но си остава тихо, все едно Роудкил се бъзика с електрическия си бас. Нг постоянно сменя посоката, все едно търси нещо. На Уай Ти й се струва, че жуженето все повече изтънява.

Определено изтънява и започва да се превръща в пищене. Нг изръмжава някаква команда и силата на звука спада. Вече кара много бавно.

— Възможно е изобщо да не ти се наложи да купуваш Снежен крах — измърморва той. — Може да намерим неохраняван запас.

— Какъв е тоя шум, дето ми къса нервите?

— Биоелектронен сензор. Обвивки от човешки клетки. Отгледани ин витро, което означава в стъкло, в епруветка. Едната страна е изложена на външния въздух, другата е чиста. Когато чуждо вещество проникне в клетъчната обвивка до чистата страна, то е разкрито. Колкото повече чужди молекули проникват, толкова по-пронизителен е звукът.

— Като гайгеров брояч ли?

— Нещо като гайгеров брояч за проникващи в клетките съединения — обяснява Нг.

Като например? — иска й се да попита, но го премълчава.

Нг спира фургона. Включва фарове — много мижави фарове. Колко е анален само този тип — направил си е труда да инсталира специални слаби фарове в добавка към всички ярки.

Гледат навътре в нещо като амфитеатър току в подножието на огромен куп варели, обсипан с боклуци. Най-вече с празни бирени кутии. По средата — яма за огън. Тук много следи от гуми се събират на едно място.

— А, това е хубаво — доволен е Нг. — Място, където младежите се събират да се друсат.

При тази показна проява на задръстеност Уай Ти обръща очи. Сигурно тоя пич пише всичките онези антидрога брошурки, дето им ги пробутват в училище.

Все едно сам той не поема всяка секунда по един милион литра наркотици през тия гнусни тръби.

— Не забелязвам някакви признаци за клопка — казва Нг. — Защо не излезеш да провериш какви дрогаджийски принадлежности се мотаят там?

Тя го поглежда, сякаш иска да каже: „К’во каза?“.

— Зад седалката ти е скрита противотоксична маска — обяснява той.