Читаем Снежен крах полностью

— Не, материалисти във философски смисъл. Всички философии са или монистични, или дуалистични. Монистите вярват, че материалният свят е единствен — следователно те са материалисти. Дуалистите вярват в двойната вселена — че в добавка към материалния свят съществува и духовен.

— Е, аз като прост компютърджия би следвало да вярвам в двойната вселена.

Библиотекарят вдига вежди.

— Откъде следва това?

— Съжалявам. Шега. Неуместен каламбур. Разбираш ли, компютрите използват двоичен код за представяне на информацията. Така че аз се пошегувах, че би трябвало да вярвам в двойната вселена, да бъда дуалист.

— Колко забавно — казва Библиотекарят, но не звучи особено развеселен. — Шегата ви обаче вероятно не е без достойнства.

— Как така? Ама аз само се майтапех!

— Компютрите разчитат на единицата и нулата, за да представят всичко съществуващо. Това различие между нещото и нищото — тази основна отлика между съществованието и несъществованието — е фундаментална и лежи в основата на много митове за Сътворението.

Хиро чувства как лицето му леко се загрява, усеща, че започва да се дразни. Подозира, че Библиотекарят може би го баламосва, прави го на глупак. Ала знае, че този Библиотекар, колкото и убедително да е изображението му, е просто програма и всъщност не може да прави такива неща.

— Дори английската дума за наука — „science“, идва от индоевропейския корен за „срязвам“, „разделям“. От същия корен в английския е и думата „лайно“ — „shit“, което, разбира се, означава разделянето на живата плът от неживите изпражнения. От същия корен са и „коса“, „ножици“ и „схизма“, които имат очевидна връзка с идеята за разделянето.

— Ами меч — „sword“?

— Тази дума идва от корен с няколко значения. Едно от тях е „режа, пронизвам“. Друго е „стълб“ или „прът“. А още едно е просто „говоря“.

— Да не се отклоняваме — напомня му Хиро.

— Чудесно. Мога да се върна към това потенциално отклонение в разговора по-късно, ако вие пожелаете.

— На този етап не искам да се отклонявам наникъде. Разкажи ми за третата група — есеите.

— Те живеели в общности и вярвали в тясната връзка между физическата и духовната чистота. Постоянно се къпели, лежали голи под слънцето, пречиствали се с клизми и стигали до невероятни крайности, за да са сигурни, че храната им е чиста и незамърсена. Дори си имали своя собствена версия на Евангелието, в която Иисус лекувал обсебените от зли духове не с чудеса, а чрез прогонване на паразитите от телата им — например тенията. Смятали са паразитите за синоними на демоните.

— На мен ми приличат на хипари.

— Тази връзка е правена и преди, но в много отношения тя е неправилна. Есеите са били строго набожни и никога не биха употребявали наркотици.

— Значи за тях не е съществувала разлика между заразяване с паразит, например с тения, и обсебването от демони.

— Правилно.

— Интересно. Чудя се какво ли биха си помислили за компютърните вируси?

— Размислите не влизат в моята сферата на действие.

— Като го каза… Лагос ми дрънкаше нещо за вируси, зараза и нещо, наречено нам-шуб. Какво означава това?

— Нам-шуб е дума от шумерския език.

— Шумерски?

— Да, господине. Употребяван в Месопотамия, по груба преценка, до около 2000 година преди Христа. Най-старият писмен език.

— О… Значи всички останали езици са произлезли от него?

За миг погледът на Библиотекаря се устремява нагоре, все едно се замисля за нещо. Това е визуален условен знак, който информира Хиро, че в момента той преравя Библиотеката.

— Всъщност не — установява Библиотекарят. — Нито един език не е произлязъл от шумерския. Той е аглутинативен език, което ще рече, че е сбор от морфеми или срички, които се групират в думи — много необичайно.

— Значи казваш — възкликва Хиро, като се сеща за Дей5ид в болницата, — че ако чуя някой да говори на шумерски, този език ще ми звучи като дълга поредица от кратки срички, нанизани една след друга?

— Да, господине.

— Ще наподобява ли по звучене глосолалията?

— За отговор на този въпрос се изисква преценка. Питайте някой истински човек — казва Библиотекарят.

— Прилича ли по звучене на някой съвременен език?

— Няма доказуема генетична връзка между шумерския и всички появили се впоследствие езици.

— Странно. Нещо съм позабравил историята на Месопотамия — казва Хиро. — Какво се е случило с шумерите? Геноцид?

— Не, господине. Били са завладени, но няма доказателства за геноцид като такъв.

— Всеки народ рано или късно го завладяват — заявява Хиро. — Но езиците им не умират. Защо е изчезнал шумерският?

— Тъй като аз съм само набор от кодове, нямам на какво да се опра, за да размишлявам — напомня му Библиотекарят.

— Добре. Някой разбира ли шумерски?

— Да, по всяко едно време се оказва, че, грубо казано, около десет души в света могат да четат на шумерски.

— Къде работят те?

— Един в Израел. Един в Британския музей. Един в Ирак. Един в Чикагския университет. Един в Пенсилванския университет. И петима в Библейския колеж „Райф“ в Хюстън, щата Тексас.

— Хубавичко разпределение. А някой от тях разбрал ли е какво означава на шумерски думата „нам-шуб“?