Читаем Снежен крах полностью

Къщата на Дей5ид е преобразена от светлината. Намира се на върха на един хълм, до нея води тясно пътче. Сега то е преградено от тумбест, жабоподобен джип на Генерал Джем. От колата излиза ярка, пулсираща светлина в наситено червено и синьо. Над къщата, подпрян на стълб от развихрено сияние, се рее още един хеликоптер. Войници се промъкват нагоре-надолу из къщата и святкат с ръчни фенерчета.

— Взехме предохранителни мерки и поставихме мястото под охрана — обяснява майор Клем.

Зад пределите на всичката тази светлина Хиро различава мъртвите органични цветове на склона. Войниците се опитват да отблъснат тези цветове с фенерчетата си, да ги изпепелят. Той се готви да се зарови в тях, да се превърне в кален пиксел в илюминатора на някой самолетен пътник. Гмурване в биомасата.

Лаптопът на Дей5ид лежи на пода до масата, на която той обичаше да работи. Наоколо са пръснати медицински отпадъци. Посред всичко това Хиро намира очилата на Дей5ид, които или са паднали, когато се е строполил на пода, или медицинският екип му ги е махнал.

Взема ги. Щом ги приближава до очите си, той вижда образа: стена от черно-бели точици. Компютърът на Дей5ид е получил снежен крах.

Хиро мигом замижава и захвърля очилата. Не може да се повредиш от един поглед към бит-карта. Или можеш?

Къщата представлява нещо като модернистичен замък с висока кула в единия край. Дей5ид, Хиро и останалите хакери навремето се качваха на кулата с каса бира и хибачи10 и по цяла нощ се гощаваха с грамадни скариди, рачешки крачета и стриди, обилно полети с бира. Сега тя пустее, разбира се — само хибачито е там, ръждясало и почти заровено в сива пепел като някоя археологическа реликва. Хиро е извадил една бира от хладилника на Дей5ид и седи там, където навремето беше любимото му място. Пие бавно бирата си, като едно време, и чете по светлините на града.

Старите централни квартали се гъчкат долу под неизменната органична омара. В другите градове дишате индустриални замърсители, но в Ел Ей вдишвате аминокиселини. Разпръснатите сгради са опасани от пръстен и покрити с мрежа от сияйни линии, като нажежени жици в тостер. Изходът на каньона е достатъчно близо — светлината се изостря и се разпада на звезди, дъги, светещи букви. Потоци от червени и бели частици пулсират по магистралите към мъглявата логика на интелигентните светофари. По-нататък, разпрострели се над басейна, милион весели реклами се сливат в плътни дъги като геометрични точки, сливащи се в криви. И от двете страни на франчайз-гетата логлото се разтапя над няколко плитки застроени слоя в заобикалящия сумрак, тук-там взривен от блясъка на алармен фенер в нечий заден двор.

Франчайзът и вирусът работят на един и същи принцип: онова, което вирее на едно място, ще вирее и на друго. Просто трябва да откриете достатъчно вирулентен бизнес план, да го сбиете в папка, подвързана със спирала — това е ДНК, да го копирате и да го забучите в плодородната настилка на добре утъпкана магистрала, за предпочитане в такава с платно за ляв завой. После стръкът се разраства, докато не опре в мантинелата.

В стари времена човек е отивал в „Маминото кафене“ да похапне, да пийне, и се е чувствал у дома си. И никога да не напуснеш родния си град, в това е нямало нищо чудно. Но ако отидеш до съседния, влезеш ли през портата, всеки те зяпа, а „Синьо блюдо — специалитети“ ще е нещо съвсем непознато за тебе. Пътувал ли си много, накрая никъде не се чувстваш у дома си.

Но когато един бизнесмен от Ню Джърси отиде в Дюбюк, той знае, че може да влезе в „Макдоналдс“ и там никой няма да го зяпа. Може да си поръча, без да е нужно да поглежда менюто, а храната винаги ще има един и същ вкус. Макдоналдс е у дома — сгъстено в папка със спирала и ксерокопирано „у дома“. „Без изненади“ е девизът на франчайз-гетото, неговия печат „Образцово домакинство“, подсъзнателно гравиран върху всяка емблема и лого, съставящи извивките и решетките от светлина, очертаващи Басейна.

Народът на Америка, живеещ в най-изненадващата и най-ужасната страна на света, намира утеха в този девиз. Последвайте логлото навън, нататък, където постройките са обгърнати от долини и каньони, и там ще откриете земята на бегълците. Те са избягали от истинската Америка — Америка на атомните бомби, на скалпирането, хип-хопа, теорията на хаоса, циментовите галоши, змиеукротителите, убийците-веселяци, разходките в космоса, скачащите бизони, крайпътните заведения, ядрените ракети, Похода на Шърман, автомобилните задръствания, рокерските банди и бънджи скоковете. Те са паркирали успоредно кукленските си колички в еднаквите, с компютърно разработено разположение улици на Бърбклавите и са се спотаили в симетрични кенефчета от строителни блокчета с подове от винил и разбрицана дървения, без тротоари — огромни ферми сред пустошта на логлото, културна среда за посредствена култура.