— Страхувала се… толкова е нелепо! Страхувала се, че ще се заразя с някакъв вирус от него.

— Уай Ти страхуваше ли се, че и тя ще се зарази с вируса?

— Не. Каза, че само програмистите го прихващали.

Защо й задават всички тези въпроси? Всичко това го имат на запис.

— Ти повярва ли на обяснението на Уай Ти защо е счупила компютъра?

Това е то.

Ето какво ги интересува, значи.

Искат да разберат единственото, което не могат да подслушат директно — какво става в ума й. Искат да разберат повярвала ли е на историята на Уай Ти за вируса.

И знае, че греши, като просто мисли за тези неща. Защото свръхохладените електроди на главата й го улавят. Те не могат да отгатнат какво си мисли тя, но усещат, че в мозъка й нещо става, че точно сега тя използва части от него, които не е използвала, докато са й задавали безсмислени въпроси.

С други думи, разбират, че тя анализира ситуацията и се опитва да проумее какво целят. А не би го направила, освен ако не иска да скрие нещо.

— Какво искате да знаете? — пита тя. — Защо просто не дойдете и не попитате направо? Да поговорим за това на четири очи. Просто да седнем в една стая като възрастни хора и да го обсъдим.

Усеща още едно остро бодване в ръката, усеща как след няколко секунди по цялото й тяло се разливат вцепенение и студ, докато наркотикът се смесва с кръвния й поток. Все по-трудно й става да следи разговора.

— Как се казваш? — произнася гласът.

39

Алкан — магистралата за Аляска — е най-дългото франчайз гето в света: едноизмерен град, дълъг три хиляди и триста километра и широк трийсетина метра, разрастващ се с темпо сто и шейсет километра на година — с бързината, с която хората могат да стигнат до границата с пустошта и да паркират таратайките си в следващата свободна пролука. За хората, които искат да напуснат Америка, но нямат достъп до самолети и кораби, това е единственият начин.

Магистралата от край до край е с две платна, с настилка, но изровена, и задушена от подвижни къщи, семейни фургони, пикапи с каравани. Започва нейде в средата на Британска Колумбия на кръстовището на Принц Джордж, където ред притоци се сливат и образуват една-единствена магистрала на север. На юг притоците се разделят в делта от товарни пътища, пресичаща канадско-американската граница на десетина и повече места, разпръснати върху над осемстотин километра от фиордите на Британска Колумбия към обширните раирани житни ниви на централна Монтана. После тя се влива в американската пътна система, служеща за главен щаб на миграцията. Тази осемстотинкилометрова раирана територия е изпълнена с уж арктически изследователи в големи къщи на колела, оптимистично насочили се на север, и далеч немалко отхвърлени, изоставили трошките си по северните земи и хванали стопа на юг. Камионите за каране на трупи и тежките четириколесни возила оформят подвижно слаломно трасе за Хиро, яхнал черния си мотоциклет.

Всичките тия яки бели мъжаги с патлаците! Писна му вече от тях — те търсят онази Америка, в която винаги са вярвали, че ще израснат, слепват се като преварен ориз, оформят неделими, здраво сплотени малки отряди. С техните мощни уреди, преносими генератори, оръжия, четириколесни возила и персонални компютри те приличат на бобри, излудели от кристален метадон, маниакални инженери без проект, които прогризват пътя си през пустошта, строят неща и ги зарязват, променят течението на могъщи реки, а после се местят, защото мястото вече не е като едно време.

Страничният продукт на този начин на живот са замърсените реки, парниковият ефект, тормозът над съпругите, телеевангелистите и серийните убийци. Но щом си имаш камион и можеш да продължаваш на север, ти можеш да издържиш, да се движиш със скорост колкото винаги си на крачка пред собствения ти отходен поток. След двайсет години десет милиона души ще се съберат на Северния полюс и ще си паркират там таратайките. Долнокачествената отпадъчна топлина от техния термодинамично напрегнат начин на живот ще направи кристалните ледени шапки податливи и коварни. Тя ще стопи дупка в полярната шапка, всичкият този метал ще потъне на дъното и ще повлече със себе си и биомасата.

Срещу съответната такса можеш да пътуваш с франчайза „Дремни и продължи“, вързал камиона си за него с пъпна връв. Вълшебните думички са „Ние ви измъкваме“, което ще рече, че можеш да влезеш във франчайза, да се закачиш, да спиш, да се откачиш и да продължиш, без изобщо да се налага да превключваш наземния си дирижабъл на заден.

Навремето твърдяха, че това било къмпинг, опитваха се да внесат селски мотиви в дизайна на франчайза, но клиентите постоянно трошаха дървените табели и маси за пикник, за да си палят огньове, на които готвеха. Днес табелите са заместени от електрически мехури от поликарбонат, корпоративната идентичност е превзела всичко, излъскана и гладка като писоар — за да не се набиват разни неща в пукнатините. Защото когато нямаш дом, в който да се завърнеш, това тук не ти е никакъв къмпинг.