Читаем Смъртен страх полностью

Когато вцепенението най-сетне го напусна и той беше в състояние да го движи, първата му крачка пето н обратна посока, към вратата. Натисна бравата, но тя, разбира се, се оказа заключена. Пръстите му механично опипаха рамката, за да открият панти, но после си спомни, че вратата се отваря навътре.

Обърна и гръб и предпазливо се насочи към вътрешността на помещението. Напредваше стъпка по стъпка, без нито за миг да изпуска стената. Стигна ъгъла и направи завой на 90 градуса. След още няколко предпазливи стъпки напипа ръба на отворената врата вляво. Плъзна ръка по стената и започна да търси електрически ключ. Напипа го вляво, на височината на гърдите си. Натисна го, но нищо не се случи.

Влезе в страничната стая и продължи да върви напред, опипвайки стените. Пръстите му напипаха някакъв метален предмет, комбиниран със стъкло. Плъзна ги надолу и на височината на кръста си откри умивалник. Веднага вдясно беше тоалетната — съвсем малка кабинка, вероятно метър на метър.

Джейсън се върна в основното помещение и продължи бавната си обиколка. Оттатък банята се натъкна на още една стая със затворена врата. Натисна бравата и вратата се отвори. Обонянието му съобщи, че се намира на прага на стая-гардероб, в която рафтовете са изработени от кедрови дъски. Пръстите му напипаха редица платнени торби, здраво натъпкани с дрехи.

Тръгна обратно, но скоро опря в ъгъла и се обърна. С помощта на десетина предпазливи стъпки успя да се добере до работната маса, която стърчеше на около метър от стената. Напипа ръба и плъзна ръка надолу, към чекмеджетата. Според приблизителните му изчисления работната маса беше дълга някъде между три и четири метра, а стената отвъд нея беше заета от рафтове, върху които имаше някакви кутии за боя.

В центъра на четвъртата стена имаше още една тежка врата, която беше здраво залостена. Напипа ключалката, но му трябваше и ключ. И тук пантите липсваха. Продължи обиколката си и скоро се озова на мястото, от което беше тръгнал — заключената входна врата на мазето.

Отпусна се на колене и старателно опипа пода. Беше от бетон, без никакви цепнатини и пролуки. Изправи се и направи опит да измисли нещо друго. Но идеите му убягваха. Изведнъж го обзе вледеняващ страх, сърцето се качи в гърлото му. Никога досега не беше страдал от клаустрофобия, но в момента му се случваше точно това.

— ПОМОЩ! — изкрещя той, но гласът му се блъсна в каменните стени и бързо заглъхна. Изгуби самообладание и започна да блъска с юмруци по вратата. — ОТВОРЕТЕ!

Блъска докато почувства болката, отдръпна се и притисна наранените си ръце към гърдите. Главата му клюмна, челото му опря във вратата и сълзите рукнаха.

Не беше плакал от дете, не плака дори и при смъртта на Даниеле. Сега, приклекнал в тъмното подземие на Шърли, той даде воля на емоциите си. Изпусна тотално контрола върху нервите си и бавно се свлече на пода. Сви се на топка на прага като прогонено кученце, задавен в собствените си сълзи.

Остана изненадан от силата на емоциите си. След десетина минути хълцане започна да възвръща самообладанието си. Почувства се засрамен от себе си, тъй като винаги беше считал, че притежава достатъчно самоконтрол. В крайна сметка изправи горната половина на тялото си и облегна гръб на стената. Вдигна ръка и избърса сълзите от бузите си.

Вместо да се отдава на отчаянието, той започна да мисли за помещението, в което беше затворен. Запита се дали има и други електрически ключове, после се изправи и предпазливо се насочи към втората заключена врата вдясно. Когато стигна до нея, ръката му опипа стената от двете страни на рамката, но ключове нямаше.

Обърна се и тръгна към тоалетната. Напипа електрическия ключ и го щракна няколко пъти. После протегна ръка с надеждата да локализира мястото самата крушка. Беше му хрумнало, че ако може да я развие, може би ще успее да я завиши във фасунгата на голямото помещение. Но крушка нямаше. Нито над мивката, нито на тавана. Обезкуражен, Джейсън се върна обратно.

В следващия миг нададе силен вик на болка, тъй като главата му влезе в съприкосновение с дебела метална релса, играеща ролята на носеща греда под тавана. За момент изгуби равновесие и инстинктивно опипа носа си, който бързо започна да се подува. Опитните му пръсти на лекар веднага откриха, че е успял да счупи основния хрущял в дясната му част. Очите му отново се напълниха със сълзи, но този път рефлективно, а не в резултат на душевни емоции. Когато се възстанови достатъчно, за да продължи, той си даде сметка, че е изгубил ориентацията си. Отново прибягна до придвижването стъпка по стъпка и най-накрая опря в някаква стена. След това вече не беше трудно да се добере и до работната маса.