Читаем Съкрушени полностью

— Когато лампата отново светна, аз видях флаера „търси се“ на Али. За миг си помислих, че тя ми го е причинила. Но по-късно разбрах, че е бил някой друг.

Ноъл се вгледа в лицето й.

— Да, знам ли — рече най-накрая той. — Може би мястото е било обитавано от духове. — Той се наведе напред и помириса букета цветя, който някой беше оставил на гроба.

— Защо дойде на този сеанс? — попита настоятелно Ариа.

Ноъл се изправи и я погледна с присвити очи.

— Нали ти казах — заради брат ми.

— Но защо точно на този сеанс? Знаеше ли, че съм се записала? Да не си ме следил?

Ноъл сви рамене.

— И какво, ако съм?

Ариа впери поглед в него. Защото има значение, искаше да каже тя. Така се влюбих в теб. Искам да знам дали е било истинско или не.

Единственото, за което можеше да мисли в момента, бяха онези есемеси от телефона на Ноъл. Каквото пожелаеш. И, Благодаря за помощта. Ами ако Али беше накара Ноъл да следи Ариа? Ами ако Али му беше прошепнала: Върви вътре, Ноъл, и се залепи за нея. Влез й под кожата. Прави каквото ти казвам и ще те обичам вечно. Може би се беше сепнал, когато му беше наредила да я затвори в тоалетната и да угаси лампата… но въпреки това го беше направил.

Ноъл се облегна на високия надгробен камък.

— Какво общо има това с онова, което искаш да ми кажеш? Това ли криеш от мен?

Ариа затвори очи.

— Може да се каже.

Когато Ноъл я докосна по ръката, тя се опита да не потрепне.

— Каквото и да е, просто ми го кажи. Обичам те, Ариа. Мога да го понеса.

Обичам те, Ариа. Нещо в начина, по който Ноъл беше произнесъл думите, извика спомен в съзнанието й. Ариа си спомни как лежеше в малкото легло в исландския пансион в нощта, когато се случи всичко. Чувстваше се изпълнена с вина заради това, че бе целунала Олаф и беше откраднала картината. Усети как Ноъл се размърда до нея, опитвайки се да се намести по-удобно. Двамата се намираха на огромно разстояние един от друг, емоционално и физически. В онзи момент тя се бе изпълнила с чувството, че може би никога повече няма да се сближат.

Но тогава Ноъл се беше обърнал към нея и я беше взел в обятията си, сякаш нищо не се беше случило.

— Обичам те, А… — беше промърморил той в ухото й. Ариа си беше помислила, че той е искал да каже Ариа, но не беше така. Той беше произнесъл нечие друго име.

Обичам те, Али.

Ариа се взря в озареното му от слабата светлина лице. Внезапно се почувства така, сякаш гледаше непознат. Обичам те, Али. Думите прозвучаха ясно в съзнанието й, сякаш току-що ги беше чула. Може би той наистина обичаше Али. Тя се чувстваше така, сякаш сърцето й бе потънало в дълбок, мрачен гроб. Ноъл я беше предал, наистина. Тя му се беше доверила, а някъде дълбоко в себе си той я мразеше.

Ариа бавно разкопча гривната и я пусна на земята. Ноъл я погледна и сбърчи вежди.

— Защо го направи?

— Обичаш ли Алисън Дилорентис? — прошепна колебливо Ариа.

Ноъл застина.

— Какво?

— Посещавал си я в болницата, след като тя уби Кортни, нали? В Убежището.

Ноъл рязко се обърна настрани и отпусна ръката си върху плоската част на надгробния камък.

— Какво значение има това?

По бузите на Ариа започнаха да се стичат сълзи.

— Какво трябва да означава това? Разбира се, че има значение! Не разбираш ли, че тя уби Кортни? Колко дълго я посещаваше? Откога я обичаш?

Ноъл се обърна с лице към нея; устните му бяха изкривени в грозен триъгълник.

— Никой друг не я посещаваше. Съжалявах я. Тогава не ми изглеждаше луда. И разбира се, че не знаех, че е убила сестра си.

Ариа беше толкова ядосана и уплашена, че цялата трепереше. През живота си не беше чувала нещо толкова безумно. Внезапно осъзна: точно това означаваше написаното на гърба на билета. Благодаря, че повярва в мен. Ноъл беше вярвал през цялото време, че Истинската Али не е луда. Той беше единственият, който смяташе, че са я затворили несправедливо. Единственият, който беше на нейна страна.

Тя насочи срещу него треперещия си пръст.

— Не си я посещавал, защото си я съжалявал. Посещавал си я, защото си я обичал. Просто си признай.

Ноъл я погледна със зяпнала уста. Но не отрече нищо.

— И си знаел, нали? — изхълца Ариа. — Знаел си, че е още жива. Познавал си Табита Кларк много преди да отидем в Ямайка. Затова не искаше да се срещам с Греъм — страхувал си се, че той ще ми каже нещо, което да те свърже с нея. Или с това, че двамата с Али сте тайна двойка.

Ноъл издаде странен звук с гърлото си.

— Да, познавах Табита Кларк. Но само бегло, преди години. Стори ми се позната в Ямайка и по новините, но не бях сигурен и…

— И помагаш на Али — прекъсна го Ариа. — През цялото време си бил с мен само защото тя те е накарала. Казала ти е да дойдеш на сеанса. Казала ти е да ме уплашиш в тоалетната. Казала ти е да се сближиш с мен и да ме предадеш, за да отида в Поконос с нея.