Мой приятел от една болница я идентифицира като Барбара Роджърс. Тя е около петдесетгодишна, но не можах да науча кой знае какво за нея, отвърна Чейс. И още нещо: става въпрос за лекарства. Али не може да се сдобива с рецепти, затова сигурно някой ги е намирал незаконно. Наскоро имаше кражба на лекарства в клиниката за изгаряния „Уилям Атлантик“ в Роузууд.

Спенсър ахна толкова силно, че една бледа, слаба жена с изрусена коса, която седеше през две конзоли от нея, я изгледа странно. Всичко се връзваше по ужасен начин.

Тя погледна часовника си и осъзна, че вече е станало доста късно — сигурно трябваше да си тръгва. Спенсър излезе от чата, като обеща на Чейс, че скоро ще могат отново да поговорят.

Докато се изправяше, отнякъде се дочу звънък смях. Спенсър скочи от стола, но останалите хора продължаваха да се взират в екраните си. Барманката с пиърсинга се въртеше зад бара. Едно момиче, облечено в униформа на ФедЕкс, решаваше кръстословица на масата.

Спенсър извади телефона си, но установи, че не е получавала никакви есемеси. Погледна отново през прозореца към железопътната линия. За части от секундата от вътрешността на гарата я погледна някаква призрачна фигура. Сърцето й спря. Али?

Покрай сградата профуча влак. Спенсър не мигна през цялото време, очаквайки отново да зърне фигурата до прозореца на гарата. Но когато най-после получи възможност, лицето беше изчезнало.

14.

Хана е най-яката

Същия следобед Хана и Майк си почиваха на дивана в къщата на баща й, гледайки епизод от „Паркове и отдих“ на дивиди. Тя беше пъхнала ръцете си в джобовете на суичъра му, а Майк беше увил обутите си с чорапи крака около босите нозе на Хана. Господин Мерин седеше зад стъклената врата на кабинета си и разговаряше с някого за сенаторската си кампания.

На вратата се позвъни. Хана и Майк се спогледаха и се намръщиха. Момичето отиде до вратата и надникна през стъклото. Отвън стоеше Чейси Бледсоу, изглеждаща перфектно в копринената си рокля и кафяви обувки, и държеше в ръцете си кутия със сладки. Хана погледна намръщено покритите си с петна панталони за йога с логото на Университета на Пенсилвания.

— Ъъъ… здрасти? — рече тя, когато отвори вратата.

— Здравей, Хана! — Чейси се усмихна. — Бях в квартала и просто исках да ти кажа, че за мен наистина е чест да се състезавам с теб за кралица на бала.

Хана гледаше кутията в ръцете й. През найлоновата й обвивка се виждаха двайсет чинно подредени глазирани тарталетки. Върху всяка една от тях се четеше надписът ИЗБЕРЕТЕ ЧЕЙСИ ЗА КРАЛИЦА.

— О! — Чейси забеляза погледа й и отвори капака на кутията. — Искаш ли една? Раздавам ги на потенциалните ми избиратели.

Хана изсумтя.

— Сигурно са пълни с бацили на херпеса.

Чейси изглеждаше объркана.

— Нямам херпес.

Хана наведе главата си настрани.

— Тогава защо отсъства от училище цял месец?

Чейси примигна.

— Мама получи работа в Лос Анджелис, така че аз отидох с нея и си взех частен учител. Посещавах и най-различни страхотни спа-салони — обзалагам се, че адски щяха да ти харесат, Хана.

Сега вече Хана наистина не изпитваше и капчица жалост към Чейси. Тя си взе една тарталетка, пропя, че ужасно се радва да види Чейси, след което затръшна вратата под носа й. Обърна се и подаде тарталетката на Майк — тя със сигурност нямаше никакво намерение да я яде.

— Това беше много смотано.

Майк свали обвивката на тарталетката и отхапа голямо парче.

— Тя наистина се старае да спечели гласовете. Мислех си, че и ти ще се ангажираш повече.

Хана отметна кичур коса през рамото си.

— Май бях доста заета.

Майк отхапа още веднъж от тарталетката.

— С какво?

— Сериозно ли питаш? — Хана се тръсна на дивана. — Отказвам да водя кампания срещу Чейси. Ако не спечеля благодарение на външния си вид и популярността си, значи изобщо не заслужавам да спечеля.

Майк я гледаше и дъвчеше. Тя знаеше колко глупаво са прозвучали думите й. Но какво друго можеше да му каже? Хей, Майк, някакъв неизвестен психопат, който всъщност може да се окаже най-добрият ти приятел Ноъл, ми каза, че ако се състезавам, ще каже на ФБР, че убихме едно момиче.

Майк седна на дивата и взе дистанционното.

— Как мина вчера в салона?

Хана примигна изненадано, опитвайки се да се да превключи.

— Какво?

— Нали вчера ти правиха пробна прическа за бала?

Вярно. Хана беше забравила тази лъжа.

— Ами добре мина.

Майк се наведе към нея и подуши главата й.

— Нямаш онзи плодов аромат, както обикновено, когато се връщаш от салона.