— Госпожице Мерин? — Иззад ъгъла се появи жена, облечена в розова престилка. — Аз съм Кели, една от главните сестри. Тук съм, за да ви покажа задачите ви.

— Кели е една от най-добрите — рече с гордост Шон.

— Какво искате да направя? — попита живо Хана.

— Какво ще кажете за подлогите? — попита Кели.

Хана потрепна, но нямаше намерение да се оплаква докато Шон стоеше наблизо.

— Обожавам ги.

— Страхотно тогава! — Кели вдигна юмрук във въздуха. — Сега ще ви покажа какво ще правите.

Кели й помогна с първата подлога, като остави Хана да отнесе пълното с урина нещо по коридора. Край нея мина един санитар, запътил се в обратната посока. Хана не можа да се сдържи и го зяпна — той беше висок, строен и изключително красив, с бръсната глава и сияещи сини очи.

— Здрасти — каза той на Хана, кокорейки се в бюста й.

— З-здрасти — отвърна му тя, заеквайки, след което проследи погледа му. Той не гледаше в бюста й, а в подлогата. Урината се плискаше настрани, в опасна близост до престилката й. Тя изписка и едва не изпусна нещото на пода.

Кели се изкиска.

— Джеф винаги въздейства по този начин на хората.

Те продължиха към следващата стая. Шон беше прав, че клиниката е претъпкана: накъдето и да погледнеше, тя виждаше жертви на изгаряния. В коридорите. Натъпкани по трима в стая. Имаше легло дори в една от чакалните.

— Това законно ли е? — попита Хана, като едва не се спъна в нечий болничен монитор.

Кели сви рамене.

— Докато не бъде готово новото крило, просто няма къде да настаняваме всички.

След това тя й показа с мимика, че отива да пуши и каза, че се връща скоро. Хана се върна в склада, за да вземе чиста подлога. Нещо зад гърба й привлече погледа й. В стаята на сестрите нямаше никой. Всички столове бяха празни.

Тя отиде на пръсти до бюрото и надникна в компютърната конзола. Програмата показваше списък на пациентите в клиниката и съответните номера на стаите им. Бинго. Хана повлече мишката надолу по страницата. ГРЕЪМ ПРАТ. Според документа той се намираше в стая 142, малко по-нататък по коридора.

Тя се измъкна иззад бюрото точно когато Кели се появи иззад ъгъла, миришейки на пепелник.

— Хайде, скъпа, време е за бърсане на подове.

Хана добави сапун в кофата и тръгна по коридора. Докато минаваше покрай стаите, тя гледаше номерата на вратите им: 132… 134… 138… ето я и нея, стая 142. Това всъщност не беше точно стая, а по-скоро малък ъгъл на коридора, отделен със завеса.

Тя затаи дъх и надникна вътре. На леглото лежеше момче с бинтована глава и шия. Очите му бяха здраво затворени, в ръцете му и устата като змии се промъкваха тръбички. Бибипкаха няколко апарата. Ледена тръпка пробяга по тялото на Хана. Ето на какво беше способен А. Сигурно беше издала някакъв странен звук, защото Кели положи ръка на рамото й.

— Това ли е приятелят ти? Чух те да говориш за него с Шон.

Хана погледна към примигващите лампички на мониторите.

— Д-да — рече тя, чувствайки се леко притеснена заради лъжата. — Как е той?

Краищата на устните на Кели увиснаха надолу.

— Свестява се и отново изпада в безсъзнание.

— Казал ли е нещо?

Кели сви рамене.

— Не. Защо?

За части от секундата тя погледна някак подозрително към Хана.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита тя с невинен глас. — Ако започне да се събужда и не съм тук, ще ми се обадиш ли вкъщи? Искам да му кажа нещо наистина важно. Което не успях да му кажа, преди да се случи това.

Погледът на Кели омекна.

— Той наистина е важен за теб, а? — Тя леко я стисна за ръката. — Съгласна съм.

След това Кели отново се изгуби някъде. Хана остана на мястото си, вперила поглед във фигурата, която лежеше на леглото. Мониторите на Греъм бибипкаха равномерно. Гърдите му се надигаха и се спускаха. Внезапно клепачите му потрепнаха и устните му помръднаха.

Хана се наведе над леглото му.

— Греъм? — прошепна тя. — Тук ли си? — Видя ли кой е А.?, попита тя мислено.

От устните на Греъм се разнесе леко пуфтене. Клепачите му отново потрепнаха и след това той отново застина неподвижно. Хана се отдръпна от леглото с разтуптяно сърце. Греъм щеше да се събуди скоро. Тя го чувстваше.

От тръбата на вентилацията се разнесе писклив кикот. Хана се вцепени и погледна надолу по коридора. Пациентите лежаха неподвижно. На пода блестеше водата от мопа. Всичко беше толкова неподвижно и тихо, че за секунда Хана се почувства така, сякаш беше мъртва.

Тя потрепери. Ако с приятелките си не успееха скоро да открият А. и помощника му, нищо чудно и това да стане.

11.

Сплотяване на семейството

Веднага, щом Емили влезе в „Сакс Пето авеню“ в мола „Кинг Джеймс“, пред нея цъфна едно слабо като карфица момиче, стиснало в ръката си стъклен пулверизатор във формата на цвете.

— Искате ли да опитате новата Цветна бомба?

— Абсолютно — настоя Айрис, избута Емили от пътя си и протегна невъзможно слабата си ръка с изпъкнали сини вени. — Сега и ти, Емили.

Емили сви рамене и се подчини. След като момичето пръсна от плодовия аромат върху китката й, Айрис се обърна и погледна към някого зад гърба й.

— Вие също трябва да го изпробвате, госпожо Фийлдс.