Читаем Сити полностью

— Няма да стане. Не и след онова, което се случи с Джейми. И онова, с което се разминах на косъм. Пушкин надделя. Мисля да завърша проклетата си дисертация. — Въздъхнах. — Страшно ми се иска, но ще трябва да заработвам и по някоя лира през това време. Мога да се опитам да си намеря работа като учител по руски в някое частно училище. Може да стана и треньор по ръгби. Не знам.

— Това в Лондон ли ще става? — попита тя.

— Да, би трябвало.

Замълчахме. Изабел гледаше огромната кула пред нас.

— Би могъл да останеш в Лондон с мен — каза тя, — в квартирата ми. Утре мисля да се пренасям там.

Усмихнах й се, но поклатих глава.

— Не мога да бъда твоя държанка.

— О, Ник, не бъди толкова горд! — Изабел направи пауза. — Но мога да те разбера. Господ ми е свидетел, че прекарах по-голямата част от живота си в опити да не живея на гърба на баща си. В действителност прекарах толкова много време така, че досега не разбирах колко много ме обича.

Тя се долепи до мен и стисна ръката ми.

— Разбираш ли колко много те обичам?

Сърцето ми подскочи.

— Обичаш ли ме?

Тя кимна.

Точно това жадувах да чуя от толкова време. Но все още не знаех какво възнамерявам да правя. Да живея на гърба й просто не ми се струваше почтено.

— А това означава, че искам да бъда с теб — продължи тя. — И че ако ми се наложи да те следвам до някое малко градче и в най-затънтеното ъгълче на Англия или където и да било другаде и да бъда… — тя се поколеба — … приятелка на учител, ще го направя.

Бях зашеметен. Представата за една следваща ме навсякъде Изабел изобщо не бе минавала през ума ми.

За момент си представих съвместния ни живот. Но и това нямаше да е почтено, поне по отношение на нея.

— Не, Изабел, не бих поискал от теб такова нещо — казах и я погалих по косата.

Тя вдигна глава и се усмихна.

— Не е необходимо да искаш. Аз искам да бъда с теб. И ако това е единственият начин да бъда с теб, нека бъде така.

Знаех, че е абсолютно сериозна.

— Но това е глупаво — запротестирах. — Ти ще правиш нещо, което действително ти доставя удовлетворение. Нещо, в което си много добра. Не искам да се отказваш от него само заради мен.

Седяхме в тишина; и двамата се борехме с проблема. Не знаех какво решение има, но съзнавах, че каквото и да се случи, искам да бъда с Изабел.

Тя ме прегърна, целуна ме по бузата и каза:

— Виж, Ник. Наистина ли искаш да завършиш дисертацията си?

Кимнах.

— Добре тогава, защо просто не седнеш и не я завършиш? Можеш да живееш в квартирата ми безплатно. Ще си намериш работа в някой бар или нещо такова, така че да можеш да си плащаш за сандвичите. Познавам те. Не си от тия, дето им трябва много. Можеш да караш буквално на мускули.

Лицето й сияеше от вяра в живота пред нас. И тя беше права. Щеше да се получи. Щеше да се получи много добре.