Читаем САКАТИЯТ БОГ полностью

Екзиджънт

Хестанд

Фестиан

Кесган

Трисин

Мелест

Хаграф

Кадагар Фант

Апарал Фордж

Ипарт Ерюл

Гелар Троу

Елдат Пресен

Абси

Спултата

К’рул

Каминсод

Мунуг

Силана

Апсал’ара

Д’рек

Галиманда

Коурабас

Прославен съм

във култа на гнева.

Вий почетете ме

като две шепи кръв.

Изпийте ме дълбоко.

Горчивата й ярост

кипва и изгаря.

Ножовете ви бяха малки,

ала бяха много.

И назован съм

в култа на гнева.

Вий почетете ме

със смъртоносни удари

отдавна след като съм мъртъв.

Това е песен за

мечти изпепелени.

Преляха упованията ви,

но зеят вече празни.

Удавен съм

във култа на гнева.

Вий почетете ме

чак до смъртта,

над костена грамада.

Най-чистата и свята книга

е неотваряната никога.

Не ще остане глад неутолен

в студения свят ден.

Намерен съм

във култа на гнева.

Вий почетете ме

с порой проклятия.

Глупакът вярваше

и плачеше в съня си.

Но газим през пустиня,

разтърсвани от обвинения,

където никой

с омраза в костите си

не гладува.

Нощта на поета, I.IV

Малазанска Книга на мъртвите

Фишер кел Тат

Ако не си познавал никога

в ума ми световете,

дребнава жал ще е

усещането ти за загуба,

така че нека го забравим.

Вземи каквото ти е дадено

и извърни печалното лице.

Не съм го аз заслужил,

та ако ще сал педя да е ивицата

на личния ти бряг,

която ни дели.

Но ако се потрудиш много,

ще може да се гледаме в очите.

Не вярвам само на стрелите,

стиснати в ръката ти,

докато се радвам на усмивката,

отправена към мен.

Не сме се срещнали за скръб

или да шием рани.

Не е един и същ ледът пропукващ,

по който стъпваме,

и своето съчувствие за твоите беди

отдавам драговолно, без да мисля

ни за взаимност, нито за отплата.

Така е редно и това е.

Дори и да е непознато за мнозина.

Но ще останат тайни,

които няма да узнаеш никога,

и няма да отстъпя от това.

Стрелите ми заровени са до една

и пясъчната ивица е тъй широка,

и всичко що е лично

изстива приковано на олтара.

Дори и капките ги няма,

тез рожби на желания

на ум със светове изпълнен

и с кървавите му сълзи.

Тъй мразя дните, през които

се чувствам смъртен.

Че дните в мойте светове са

там, където аз живея вечно,

и ако някога изобщо дойде утрото,

за неговата светлина ще се пробудя

прероден.

Нощта на поета, III.IV

Малазанска Книга на мъртвите

Фишер кел Тат

Котильон извади две ками. Взря се в лезвиетата. Почернялото желязо сякаш се завихри, калаени реки засълзиха по вдлъбнатини и жлебове – ръбовете бяха нащърбени там, където броня и кост бяха забавили забиването им. Погледа още за миг зловещо бледите небесни отражения, след което изсумтя:

– Нямам никакво намерение да обяснявам и едно проклето нещо. – Вдигна глава и погледите им се кръстосаха. – Разбираш ли ме?

Фигурата срещу него бе неспособна на изражение. Парцалите изгнили мускули и ивици кожа бяха неподвижни над костите на слепоочия, страни и челюст. В очите нямаше нищо, нищичко.

По-добре от преситен скептицизъм, реши Котильон. Ох, до гуша му бе дошло от този.