Читаем Робинята полностью

— Представи си как членът ми се плъзва в устата ти. Аз съм върху теб, ръцете ти са

вързани над главата ти, а устните ти са разтворени и готови. Приятелката ти, Кайра, те чука

с вибратор, а пенисът ми е в устата ти. Ти не можеш да помръднеш, но се наслаждаваш на

факта, че две от дупките ти са запълнени.

Усещам, че думите ми я възбуждат, тъй като пръстите й се свиват, лицето й потръпва, а

очите й се отварят и ме поглеждат. После, когато удоволствието се засилва, се затварят

отново. Чакам триумфално да видя оргазма, който я понася и я кара да се гърчи. Пускам я и

оставям бикините й да се изплъзнат настрани. Страхотно съм възбуден и ужасно ми се иска

да я докосна и да й помогна да стигне до края.

Тя ми подарява бикините си, сувенир, който да ме радва до следващия път, малка тайна,

компромис между верността ми към Еванджелин и неутолимия ми копнеж по Лора и

сладкия й задник.

— Следващата седмица в шест, нали? — питам, когато тя обува гигантските си обувки.

Лора кимна. Стисвам брадичката й и се вторачвам в очите й.

— Не закъснявай или наистина ще си получиш заслуженото — предупреждавам я

строго.

Но не мога да я уплаша, защото, независимо колко закъснява, изпитвам непреодолимо

желание да я напляскам и копнея по задника й дори когато пред очите ми са извивките на

любимата ми.

И независимо какво използвам върху Лора, когато е наведена, нито колко жестоко я

шамаросвам, тя знае кой всъщност държи бухалката във връзката ни. Настанила ме е точно

там, където иска — над нея с вдигната ръка и твърд член. А честно казано, това е мястото,

където искам да бъда.

ДЕТСКА ПОЗА

ДАУИ РАЙЪН

Винаги съм смятал, че тя носи най-красивото име. Дори преди да се влюбя в нея, името

ме привлече и бях свършен. Все още не мога да го кажа, без да изпадна в носталгия, или да

го чуя, без да замълча и да се засрамя като пубер, ужасен, че говорещият може да прочете

мислите ми и да разбере, че все още съм влюбен след всички изминали години. Връзката ни

беше велико нещо за мен, все още е, като митично преследване на любовта, което тормози

сърцето завинаги. Следобедът, когато се сбогувахме, си тръгнах и суеверно продължих да

гледам напред. Исках да се обърна и да я видя как плаче, но не можех да рискувам да

накарам земята да я погълне и да я отнеме от мен завинаги. Можех да се върна някой ден и

да се видим отново. Изминаха пет дълги години и отчаяното желание все още ме тормозеше.

Преживях и други истински връзки, полагах усилия в кариерата, опитвах да се науча да свиря

на китара, да рисувам, да направя музикален синтезатор съвсем сам — монтаж от много

преживявания, които изглеждаха вълнуващи, и когато потъна в спомени харесвам видяното.

Хубави богати сцени, напомнящи за Керуак. Живях откак Лили… Лиииилииии…

Лиииииилиииии… всъщност не.


Ако някой ми беше казал, че следващия път, когато видя Лили, тя ще е на колене на

пода, с вирнат във въздуха задник, изпълняваща нещо, което прилича на акробатика в

забавен кадър, щях да се изпълня с еротично очакване. Щях да подготвя духовити и

язвителни забележки и вероятно щях да запазя добрата си физическа форма, да се откажа от

марихуаната и мексиканските тестени изделия. Все още щях да съм красивият млад Адонис,

в когото тя се влюби и за когото плака. Но никой не ми каза и макар да видях Лили в секси

поза, единственото ми желание бе да се пробода в сърцето и да изтръгна шибаното нещо от

гърдите си. Земята не я беше погълнала, тъй като се намираше точно пред мен. Великолепна,

стегната и гъвкава фигура, бяла, руса, без никакви тлъстини. Беше превъплъщението на

онова, което си представяме, когато говорим за здраве и красота. Образ от реклама на

кисело мляко.

Натъкнах се на нея в студио за йога и тай чи в центъра на града. Бях се върнал в Бостън

да уча право, последно усилие да затвърдя съществуването си и да се насоча нанякъде. Това

бе първата ми година и вече си мислех да се откажа и да се върна в профсъюза. Предишната

година бях работил за кампанията на „Справедливост за чистачите“, най-вече правейки

щампи на тениски и пушейки марихуана в тоалетната. Преструвах се на силно

заинтересован. Поне в правния факултет наистина изпитвах интерес. Държах да не съм най-

глупавият, мързелив и грозен тип в залата. Бях почти сигурен, че се провалям. Интересувах

се от чукане. Бях се превърнал в нещо като развратник, не нарочно. Когато ставаше дума за

жени, се проявявах доста късогледо. Може би заради възрастта ми или невярата ми в Бога,

или каквито и да са други културни заболявания, от които човек страда в наши дни, но

единственото, което исках, бе да забия глава между два крака, да вляза в тунела и да изскоча

оттам навреме. Мамка му. Вероятно може да се каже, че бях неспокоен и неудовлетворен.

Истинската любов за мен започваше и свършваше с Лили. Не бях убеден какво точно

представляваха останалите ми връзки. Мисля, че нещо приключи и за нея в деня, когато

заминах, защото не след дълго тя влезе в йога студиото, за да прочисти мозъка си и да

излекува сърцето си и никога не си тръгна.

В нея имаше нещо, което не бях приел сериозно. Спомням си я как четеше

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература