Читаем Робинята полностью

— Земя до Жребеца — обажда се Дъг. — Ще ни разкажеш ли някоя мръсотия най-

после?

— Да, акълът ти определено е в калта — ухилва се Дейв и поръчва поредните бири. —

Трябваше да си видиш изражението.

— Е, нали знаете, това е нещо лично. Съпруг и съпруга.

— Да. И трийсетте хиляди души, които четат историите й!

Не може да обвинява жена си за сегашния си статут като икона на мъжеството. Тя

искаше да запази сексуалните си романи в тайна, но той издрънка новините пред целия свят,

когато пристигна чекът от „Пентхаус“. Не бе обмислил последиците. Е, може би малко.

Гордееше се с факта, че й позволява да работи подобно нещо. Не ограничаваше

обществените перверзни на жена си, а им разрешаваше да маршируват по рафтовете на

книжарниците и будките за списания. Това бе неговата демонстрация на участието му в

новата раса на Глория Стайнъм 29 от незаплашителни мъже. Кой друг съпруг щеше да е

толкова уверен в мъжествеността си, че да окуражава жена си в сексуалните й истории,

особено след като те не включваха собствения му пенис? Всъщност в тях участваха безброй

измислени пениси.

Иронично, но по това, което бе чул, кварталът му се нареждаше на едно от първите

места по правене на секс седмично в сравнение с повечето предградия. Това отчасти се

дължеше на вдъхновението, предизвикано от авторката на еротични романи и съпруга й.

Дали искаше приятелите му да узнаят истината, или предпочиташе да се откроява сред

тях като мъжът с най-активен сексуален живот? Като рядко срещан звяр, който трябваше да

утолява дивия апетит на съпругата, си? Мъжът, който се радваше на удоволствието да

участва във всеки мръсен сценарий, създаден от съпругата му? Съседите му гледаха на него

като на красавеца от обложката на романтичните романи. Той не косеше моравата като

останалите смотаняци, а се наслаждаваше на катеричката на жена си.

— Всичко е измислица — най-после отговаря той на приятелите си. — Не е

задължително да извършиш убийство, за да напишеш криминале.

Те се засмиват и разклащат бедра предизвикателно. Жена в края на бара ги изглежда

отвратено и отнася виното си до отдалечена маса.

Дийн забелязва издраните му китки.

— Уха! Тя май се е поувлякла, а?

— Е, с какво ще те забавлява малката женичка довечера? — пита Дъг.

— Една нейна приятелка ще идва у дома.

— Ти, куче проклето! — изревава Дейв и избърсва бирата от мустаците си. — Тройка!

Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, намествайки могъщата

си мъжественост. Жена му и приятелката й застиват с чашите чай в ръце.

— Писна ми — изръмжава той. — Бъдете моите курви или ще изтрия

„Американски идол“ от видеото.

Ръката й се вдига към начервените й устни. Тя оставя чашата и пада на

колене:

— Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи. И ти си съгласна, нали, Беки?

Тя повдига анцуга си и разкрива черно кожено боди, изрязано на зърната.

Беки, дребна, лека и гъвкава, вече е на пода, твърдо решена да лапне члена му

преди жена му. Гърдите й се изсипват от пуловера, когато запълзява към него.

— Копнеех да ме пожелаеш! Всичките ми греховни истории са само мизерни

повторения на фантазиите ми за теб! Ела при мама, красив кренвирш, име

обработи.

— Това е мръсна работа, но някой трябва да я свърши.

Малко по-късно, когато си тръгна от бара, подсвирквания и вой го последваха навън в

дъждовната нощ.

Той паркира на частния път на улица „Сидър Лейн“ номер 613 и огледа тъмната къща.

Събу обувките си на терасата и ги внесе вътре, като внимаваше да не вдига шум по дървения

под. Жена му спи леко и най-малкият шум я събужда и нарушава ритъма й за седмици.

Той чу гласа й и открехна вратата на спалнята. Жена му седеше в леглото с молив и

кръстословица в ръка. Чаена чаша и чинийка лежаха на юргана.

— Радвам се, че се прибра — прозя се тя. — Спаси ме от самата мен. Тъкмо се канех да

си послужа с измама.

— Защо още не спиш? Мислех, че трябва да започнеш работа в ранни зори.

— Не можах да заспя. Липсваше ми — отговори тя и потупа леглото до себе си.

— Чакай малко — той посочи млякото. — Трябва да го прибера в хладилника.

— Затопли ми чая, докато си в кухнята — помоли го тя и му подаде чашата.

Той я сложи в микровълновата за двайсет секунди. Струваше му се, че не върши много

неща за нея, с изключение на смяната на маслото на колата й или отварянето на някой

буркан. Но ако тя се чувстваше удобно на канапето, потънала в книгата си, редовно му

протягаше чашата си с чай. Беше се усъвършенствал в това да преценява колко секунди са

нужни, в зависимост докъде е пълна чашата. Тя обича горещ чай, но не прекалено горещ.

Подава й го и се протяга до нея. Тя сбърчва нос, когато отпива.

— Прекалено горещ ли е?

Невъзможно.

— Не. Но е от лайка.

— Мислех, че мразиш лайка.

— Мразя я. Вони на кон. Имам чувството, че съм в някой обор в Кентъки. Но е полезна.

Помага за хубава кожа и по-добро зрение или памет, или нещо такова. А аз съм вече стара и

дебела. Нуждая се от всичката помощ, която мога да си осигуря. Мислиш ли, че трябва да си

боядисам посивялата коса?

Олеле, лош ден, осъзнава той.

— Каква посивяла коса?

— Не ти вярвам, но благодаря, скъпи. За какво си бъбрихте с момчетата тази вечер?