Читаем Робинята полностью

елегантната маса в ресторанта, си представях какво вълшебство би било да наблюдавам как

Бернадет се напикава тихо, докато и аз самият усещам топлота и мокрота в скута си.

Собственото ми физическо блаженство щеше да подсили воайористичната тръпка от

изучаването на лицето на Бернадет, докато тя уринира. Ах, да можех да държа ръката й над

масата и да гледам как чертите й омекват, когато се предава на мокротата. Ах, да можех да

надникна под масата и да видя как нежните й колена потръпват, а красивият й панталон

потъмнява от влага. Макар да се надървях от тези мисли, бях достатъчно разумен, за да ги

оставя настрани за употреба у дома, а не да ги споделя с приятелите си в ресторанта.

Неохотно отблъснах фантазията назад, преди да се изпразня или напикая в панталона си. И

тогава очите ми срещнаха тези на Бернадет. Сигурно бе забелязала замисленото ми лице,

защото усмивката й загатваше за удоволствие и любопитство.

Най-после тя се надигна и потегли в посоката, накъдето отиваха дамите, изпили

прекалено много вода и вино. Наблюдавах съблазнителното й дупе, докато се отдалечаваше.

После, докато се преструвах на заинтересуван от обсъждането на местните джаз квартети, се

зачудих колко силна щеше да е струята на Бернадет, колко дълго щеше да продължи и колко

широка щеше да е усмивката й, докато се наслаждаваше на усещанията. Дали щеше да се

опипва и да желае да съм до нея? Дали в съседната кабинка щеше да седи жена, която да чуе

лекото изскимтяване, когато Бернадет свършеше?

Моят ред да напусна масата дойде скоро, след като Бернадет се върна с лъчезарен вид.

Бях съвсем сам в мъжката тоалетна. За първи път в живота си, реших да се изпикая седнал.

Затворих очи и си представих, че съм Бернадет. Чувствах се страхотно, но знаех, че трябваше

да се приберем у дома и да се изчукаме, преди да откача напълно.

Когато пристигнахме в къщата, Бернадет ми показа ясно, че пикочният й мехур отдавна

е забравил отиването до дамската тоалетна. Типично за нея, без никакви задръжки, тя ми

демонстрира приятната смесица от нужда и възбуда, които изпитваше, докато се удържаше.

Бързайки зад полюляващия й се задник нагоре по стълбите, почувствах, че тузарската

вечеря с приятелите ни бе само прелюдия.

Влязохме в спалнята и светнах лампата.

— Хайде — извика тя и ме задърпа към банята.

Спрях. Изглеждаше абсурдно, но знаех какво искам.

— Чакай — казах задъхано.

Тя се засмя весело.

— Дерек, ако изчакам още малко, ще си намокря панталона.

— Да — отвърнах обнадеждено.

Бернадет ококори очи.

— Е, освен ако не искаш… — примирих се.

Зачаках да видя дали щеше да се втурне към банята. Но тя остана на мястото си и

блесналите й очи осветиха стаята.

— О, Дерек — изстена тя и се предаде на удоволствието.

Потръпна, когато започна да се облекчава. След миг стискаше здраво панталона си,

празнувайки с дръзки милувки онова, което се случваше под него.

Беше мой ред да застина на място. Загледах как течността се просмуква в плата, потича

надолу по краката й я образува локва на дървения под. Беше божествено преживяване.

Бернадет се смееше, танцуваше и стенеше. Беше омагьосана от чувствената си забрава.

Мокреше панталона си заради мен и се забавляваше безумно.

Най-после, докато урината й още струеше обилно, тя смъкна панталона и мокрите си

бикини, за да видя всичко. Възхитих се на великолепната естествена каскада. Боготворях

течността, която се изливаше от красивите розови срамни устни на дама, стигнала до

оргазъм.

Беше водопад Ниагара, където всичко действаше с пълна сила.

РЪКАТА НА ВИКТОРИЯ

ЛИЗЕТ АШТЪН

Лондон, Англия, 1890 година

Всекидневната бе толкова тиха, че Виктория чуваше тиктакането на големия часовник в

коридора. Слънчева светлина нахлуваше през дантелените завеси и осветяваше елегантните

мебели. Най-финият семеен порцеланов сервиз бе подреден на бялата покривка.

Следобедният чай бе придружен с прясно изпечени френски сладкиши. Седнала удобно в

едно от креслата с висока облегалка, Виктория постави облечената си в дантелена ръкавица

ръка върху другата, нагласи широката си пола и се вторачи в Алджернън, който коленичи

пред нея.

Знаеше какво предстоеше.

Очакваше този ден от месеци.

Преди той да заговори, тя знаеше какво щеше да чуе.

За първи път бяха заедно без надзор. Ако Алджернън не бе дошъл в къщата точно с тази

цел, родителите й нямаше да й позволят да остане насаме с посетителя. Идеята да е насаме с

мъж бе толкова скандална, че цивилизованото общество въобще не можеше и да помисли за

подобно нещо.

— Скъпа Виктория — започна той.

В треперещия му глас се долавяше леко съмнение. Виктория хареса това. Означаваше, че

той не бе напълно убеден в положителния й отговор. Рунтавите му мустаци настръхнаха от

притеснение. Адамовата му ябълка потръпваше нервно над вратовръзката. Големите му

тъмни очи я гледаха с неприкрито обожание. Видът му бе на човек, чието бъдещо щастие

зависеше от отговора й на въпроса му.

Виктория се зашемети от усещането за мощ, което се надигна в нея.

— Говорих с баща ти — продължи Алджернън. — Обсъдих въпроса с моите родители и