Читаем Робинята полностью

му напомни за съществуването на мъжа й. Нямаше нужда да му напомня.

Вечерта, докато мастурбираше, Майкъл си мислеше за нея. Нещо в поведението й и

вечно прикритото от дрехи тяло, го подтикваше да я съблече. Бавно. Възбуждайки и себе си,

и нея.

Той изстена името й, когато се изпразни.

Не я видя два дни. Валя обилно, а океанът се пенеше в черни зловещи вълни. Майкъл

стоеше до прозореца, пиеше кафе без кофеин и се мръщеше. Искаше да я види отново.

Нахлузи дъждобрана и дръпна качулката върху главата си. Каза си, че излиза без

определена цел, само да се поразсее. Но откри, че върви по плажа към нейната къща.

Знаеше, че щеше да се прояви като глупак, но продължи напред, докато стигна до

дървените стъпала към предната й врата. На частния път нямаше коли и той се разочарова,

когато осъзна, че тя не си беше у дома. Завъртя се да си тръгне, без да почука, но я видя да

стои зад вратата.

— Здрасти — каза тя, сякаш го беше чакала.

Днес носеше тъмносиня тениска, която стигаше до половината на бедрата й. Майкъл не

разбра дали отдолу имаше нещо. Вероятно да, тъй като Кейт не изглеждаше от типа жени,

които биха се мотали наоколо полуголи. В нея имаше нещо благоприличие и възпитано.

Истинска дама. Това му се стори страшно сексапилно.

— Здрасти — каза той и пъхна ръце в джобовете на дъждобрана. — Просто се

разхождах…

— В дъжда? — прекъсна го тя.

— Да. Глупаво, а?

Лека усмивка разтвори устните й.

— Всъщност мисля, че е чудесно. Преди много обичах да се разхождам в дъжда.

Майкъл искаше да я попита защо вече не го прави, но се страхуваше, че ще спре да се

усмихва, затова замълча.

— Е, та както се разхождах, си помислих да проверя дали ти и семейството ти не бихте

искали да дойдете на вечеря.

Не знаеше откъде му дойде тази идея. Не искаше да ги кани на вечеря. Поправка, не

искаше съпругът и децата й да дойдат на вечеря. Искаше Кейт за себе си, което бе още по-

глупаво от разходката под дъжда.

— Ами… не знам.

— Добре. Съжалявам. Не исках да те притеснявам — каза той, ядосан на себе си.

Вратата се открехна.

— Чакай! Извинявай, не исках да се държа грубо.

Гласът й беше мек и топъл.

— Влез вътре. Изпий едно кафе с мен.

Майкъл разбра, че тя е сама.

— Благодаря — усмихна се той, после свали дъждобрана и го закачи на кукичка до

вратата.

Последва я в къщата, която бе същата като неговата. Кухнята се намираше вляво,

всекидневната гледаше към океана, само камината бе на различна стена от неговата.

Къщата беше тъмна и това я правеше по-интимна.

— Искаш ли кафе? Тъкмо го направих.

Майкъл не искаше кафе. Изпитваше желание да я привлече към себе си и да усети

тялото й. Но кимна любезно.

— Разбира се. Звучи чудесно.

Кейт влезе в кухнята и се върна с две огромни керамични чаши. Седна на стола до

прозореца, а той се настани срещу нея. Пиха кафето си безмълвно в продължение на няколко

минути, загледани през прозореца към океана.

— Къде е… — внезапно той осъзна, че не знаеше името на съпруга й. — Къде са

всички?

— Отидоха до Вирджиния Бийч за уикенда. Свекърът и свекърва ми живеят там.

— А ти защо не отиде?

— Не се чувствах добре. Мислех си, че два дни почивка ще ми помогнат.

Думите й прозвучаха правдоподобно, но той усети лъжата.

— Е, надявам се да не се обидиш, когато ти кажа, че се радвам, задето не се чувстваше

добре.

Тя не се усмихна, но не изглеждаше ядосана.

— Аз също.

Нещо се случи. Дистанцията между двамата непознати се заличи.

Продължиха да си пият кафето, но вече се наблюдаваха един друг. Майкъл забеляза, че

ръката й трепери леко. Но погледът й бе стабилен.

— Женен ли си? — попита тя накрая. — Деца?

— Разведен. От пет, не, шест години — поклати глава той. — Нямах време за деца, а

сега съм прекалено стар, за да мисля за това.

Тя остави чашата си и подви крака под себе си.

— Не си прекалено стар. Можеш да намериш по-млада жена, която ще иска да има деца

с теб.

Той се потупа по гърдите.

— Коя би ме искала? На петдесет и шест години съм, оплешивявам, имам бурсит в

рамото и нечие чуждо сърце.

Тя го изгледа изненадано.

— Наистина ли? Олеле.

Не бе възнамерявал да споделя всичко това и се учуди защо го направи.

— Да. Оставаше ми само един месец живот и вече бях уредил нещата си, когато сърцето

се появи.

— Невероятно.

Той остави чашата на масата.

— Предполагам, че е така. Но понякога се чудя какъв е смисълът. Сам съм, не мога да

правя много от неща, които правех преди, а най-хубавите ми години отминаха. Може би

удължаването на живота не беше много добра идея.

Тя спусна крака на пода и се наведе към него, загледана напрегнато в очите му.

— Но си жив. А това означава нещо. Жив си!

Каза го толкова страстно, че той не посмя да спори с нея.

— Не ми обръщай внимание. През повечето време съм благодарен.

Кейт се отпусна назад, сякаш задоволена от отговора му.

— Знам. Трудно е, нали?

— Кое?

— Да разнасяш тайната на собствената си смъртност, като знаеш, че повечето хора

нямат представа за това.

Майкъл не беше разсъждавал по този начин, но тя бе права. Често, когато излизаше с

приятелите си, той се чудеше дали имаха представа какво бе да знаеш, че днес може да е