Читаем Равноденствие полностью

— Мили боже — бавно каза Лора. — А аз мислех, че Ню Йорк е опасно място. И са ти казали, че тялото е било там, колко? Четири часа?

— Беше отчасти скрита от клоните на едно дърво. Някаква жена я забелязала тази сутрин.

— Хубава гледка, на която да се натъкнеш, няма що.

Филип само поклати глава.

— Това означава, че убийството е станало в ранните часове на утрото, към три или четири сутринта.

— Най-вероятно — отвърна Филип и я погледна уморено. — Живеела е в една къща на реката. Това е отдалечен приток на Чаруел, няма туристически лодки. А освен това е извън сезона. Тази е била семейната лодка. Родителите й са в Европа. Работата е в това, че не е била убита там. Мънро ходи в къщата. Спалнята на момичето изглеждала като касапница. Сложена е в лодката по-късно, а след това лодката е била избутана под дърветата и завързана за брега.

— Много внимателно обмислено. И в черепа е била оставена сребърна монета?

— Точно така.

— Забеляза ли къде беше златната монета при първото убийство? Видя ли я, преди Мънро да я земе?

— Не.

— Нали не пипат местопрестъплението, преди да си направил снимките?

— Така е, но раната беше голяма каша. Доколкото разбрах от съдебните медици, монетата е била в гръдния кош и са я видели едва когато са започнали да оглеждат раната.

— Ето, виждаш ли: още един ритуален елемент.

— Какво искаш да кажеш?

— Двете убийства са станали с разлика няколко часа. Млади момичета. Обезобразяването е извършено с хирургическа точност.

— Е, и?

— Ами, чувала съм нещо подобно, а и ти си го чувал. Сещаш ли се за Уайтчапъл, около 1880 година? Млади момичета, убити и разчленени?

— Супер — възкликна Филип и подаде чашата си за още едно питие. — Само това ни липсваше в Оксфорд: Джак Изкормвача в двадесет и първи век.

— Това пък какво е? — попита Филип сънено, когато Лора го събуди, като седна на ръба на леглото.

— Най-обикновена закуска — отвърна тя ведро и постави таблата помежду им.

— Наумила си нещо — каза Филип, седна в леглото и разтърка очи.

— Филип…

— Искаш да се включиш в разследването. Прав ли съм?

Лора изобщо не можеше да се преструва.

— Мислих за това цяла нощ — призна тя. — Почти не съм мигнала.

— Но, Лора, това е полицейско разследване. Нямаш правомощия да… Дори аз нямам никакви правомощия, за бога!

— Не ти предлагам да се запиша за полицай, Филип. Просто искам да проведа, как да го кажа, ами, един вид паралелно разследване.

— Паралелно разследване ли? — скастри я Филип. — Това да не ти е сериалът „Коджак“?

— Смятам, че мога да помогна.

Вместо отговор Филип каза:

— Може ли поне първо да изпия един чай?

Лора наля мляко в чашата му.

— А… да чакаш от американци да ти сервират чай. Дай, остави на мен. А през това време ти ми разкажи какво толкова измисли цяла нощ.

Тя постави няколко възглавници в другия край на леглото и се облегна удобно на желязната рамка.

— Отначало мислите ми се въртяха все около онова, което ти казах снощи, нали помниш? За Джак Изкормвача. Но скоро осъзнах, че всъщност има много малко прилики между тукашните случаи и убийствата в Уайтчапъл. Вярно, при жертвите на Изкормвача също са липсвали разни органи и е имало ритуален елемент. Полицията дори открила някаква странна връзка с масоните, но така и нищо не се доказало. До ден днешен не се знае със сигурност кой е бил убиецът.

— Накъде биеш?

— За начало, всички жертви в Уайтчапъл са били проститутки, както и жертвите на Йоркширския изкормвач през осемдесетте години на миналия век. Освен това начинът, по който са отстранени органите на сегашните жертви, е коренно различен от историческите случаи. Вярно, че жертвите в Уайтчапъл са били с прерязани гърла, от ляво на дясно, но всяко следващо убийство е било по-жестоко от предходното. Последната жертва на Изкормвача, Мари Кели, е била буквално разчекната на две. Освен това при тези убийства е имало ясно изразен сексуален аспект. Двата начина на действие са коренно различни.

— Определено си хвърлила доста труд, за да си напишеш домашното — отбеляза Филип.

Лора сви рамене.

— Чела съм някои книги за Джак Изкормвача. Тези случаи винаги са ме впечатлявали.

И като пое дъх, продължи:

— В днешните два случая има един много специфичен ритуален елемент. Златна монета, сребърна монета, отстранено сърце, отстранен мозък. Може би има някакво значение и фактът, че втората жертва е поставена на вода, докато първата е на земята. Но това не ми изглежда много благодатна следа. Вчера откри ли нещо повече?

— Честно казано, не, Лора. Аз съм само фотограф към полицията. Прекарвам по-голямата част от времето си, като проявявам снимки и правя копия на дигиталните файлове, изпращам материали на Скотланд Ярд и търся снимки в полицейската база данни.

— Но все имаш някакви приятели в управлението, нали? Не може да не си открил нещичко. Господи! Не те ли гложди поне малко любопитството?

Филип си наля втора чаша чай, после взе една препечена филийка и каза:

— Е, разбира се, че се порових малко. Но защо да го споделям с теб?

Лора го изгледа смаяно.

— Нали се връщаш в Ню Йорк? Какъв е смисълът да те забърквам?

— Реших да поостана.

— А, решила си значи?