— В такъв случай някой трябва да го е видял на излизане.

— Моите хора разговарят с пазачите от снощната смяна.

— А има ли охранителни камери?

— За съда ли питаш? — усмихна се Чандлър. — Отговорът е „да“, но не навсякъде и за жалост не в тази част от коридора. За всеки случай проверяваме видеозаписа, може и да излезе нещо. — Той отново прелисти бележника. — Всъщност толкова късно вечер на етажа едва ли се мярка жива душа освен някой сътрудник, останал да поработи.

— Нещо интересно в биографията на Райт?

Чандлър поклати глава.

— Засега никакви зловещи тайни. Трудно ще е да намерим мотив.

— Но портфейлът му е изчезнал.

— Да, мислих по този въпрос. Прекалено удобно се получава.

— Сякаш някой е искал да сметнем, че двете убийства са свързани?

— Знаеш ли, в крайна сметка може наистина да се окаже, че някакъв смахнат има зъб на съда.

— Лично аз вярвам, че убийствата са свързани, но не така, както мислят всички.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако Майк е бил убит с определена цел и някой не иска да я открием, най-добрият начин да ни заблуди е, като убие още един сътрудник и нагласи нещата така, че двете престъпления да изглеждат свързани.

Чандлър се заинтересува.

— И каква ще е истинската причина някой да убие брат ти и да прикрива целта си?

Фиск отново се поколеба. Тайната на откраднатата молба започваше сериозно да го смущава.

— Не знам, но може би имам идея защо е убит Райт.

— Нали преди малко каза, че искат да ни пратят за зелен хайвер?

— Да речем, че със смъртта му убиецът е постигнал две цели.

В този момент Сара се приближи към тях, опитвайки се да прикрие вълнението си.

— Джон, може ли да поговорим за малко?

— Мис Еванс — каза Чандлър с широка усмивка, — надявам се пътуването ви до Ричмънд да е било приятно и без произшествия.

— Във всеки случай беше необичайно — бързо отвърна тя. — Джон, наистина трябва да поговорим.

— Може ли да продължим малко по-късно, Буфърд?

— Да, ще чакам да ми изложиш теорията си.

Докато двамата се отдалечаваха, усмивката на Чандлър изчезна. Питаше се дали Сара Еванс не му е отнела „неофициалния“ партньор.

Малко след като Сара напусна кабинета си, съдия Найт намина да я види. Тъкмо се канеше да й остави бележка, когато забеляза становището по делото „Ченс“ с прикрепено към него листче. Седна зад бюрото на Сара и прочете какво е написал Райт. Когато свърши, тя изведнъж осъзна какво е направила. Бе наредила на Райт да работи до късно, дори цяла нощ, ако трябва. Той бе сторил точно това и някой го бе убил. Заради нейното безценно становище. Досега изобщо не й бе хрумвало как са се подредили събитията. Тя въздъхна тъй дълбоко, че едва не се задави. Остави папката и изскочи навън.

След минута изтича покрай смаяните сътрудници и се заключи в кабинета си. Огледа красивото, просторно помещение, в което имаше дори камина. Тук бе седяла, за да обмисля своите стратегии и житейски възгледи. И един младеж бе платил за това с живота си. Тя безсилно рухна в ъгъла, закри лицето си с длани и зарида.

39.

След като влязоха в кабинета й, Сара подробно разказа на Фиск за всичко, което бе открила.

— Когато Баркър ми съобщи името на адвоката, ще поговорим с него и може най-сетне нещата да се раздвижат.

— Не би било зле.

— Смяташ ли, че Майкъл е ходил да посети Хармс в затвора?

— Не знам, но бягството му усложнява всичко.

Изведнъж Сара трепна от една страшна мисъл.

— Нали не вярваш, че Майкъл е замесен в това?

— Брат ми не би нарушил закона в никакъв случай.

— Може да се е замесил неволно.

— Според писаното във вестниците Хармс е избягал от болницата в Роаноук, след като откриха трупа на Майк. Но не бих казал, че двете събития съвпадат случайно.

— Имаш ли някакви гениални догадки?

— Мисля, че знам защо са убили Райт.

— Защо? Знаел е нещо за Хармс? И за онова, което е извършил Майкъл?

— Не, убили са го, защото е видял нещо. Нещо нередно.

Сара придърпа стола си по-близо до него.

— Какво искаш да кажеш?

— Кабинетът на Райт… твоят бивш кабинет… е точно срещу стаята на Майк. Райт е трябвало да работи цяла нощ.

Сара наведе глава.

— Да. Защото аз му наредих.

— Не, защото така ти е заръчала Найт. Е, открили са трупа му в един парк, през който не е трябвало да минава. Чандлър ми каза, че е убит снощи между полунощ и два сутринта. Какво ще търси в парка, ако е работил до късно?

— Смяташ, че някой го е отвел там, за да го убие.

— Нека се изразим по-точно. Някой го е отвел от Върховния съд до парка.

Сара зяпна.

— Тоест убиецът е бил тук?

Фиск кимна.

— Не знам дали работи тук, но вярвам, че снощи е бил в тази сграда.

— Какво толкова е видял Стивън, че да плати с живота си?

— Мисля, че е видял някой да влиза в кабинета на Майк. Вчера Райт чу как Чандлър обяви на всеослушание, че достъпът е забранен за всички. Убиецът може и да не е знаел за Райт. Едва ли разгласявате предварително кога ще работите до късно.

— Често става като снощи — научаваме едва в последния момент.

— Точно така. Значи някой влиза в кабинета да търси нещо…

— Какво например?

— Кой знае? Копия от онази молба. Телефонни съобщения, нещо в компютъра.

— Но това е ужасен риск. Тук има денонощна охрана.