— Е, не е чак толкова зле. Работим по няколко версии. За смъртта на Майкъл Фиск, искам да кажа. С убийството на Райт едва започваме.

— Но смятате, че са свързани? — попита Рамзи.

— Откровено казано, засега не бих отхвърлил това, но и не бих го потвърдил.

— Какво предлагате да направим?

— Да си вършите работата както обикновено. Ако някой смахнат иска да обърка дейността на съда, отмяната на заседанията само ще го насърчи.

— А ако продължим, можем да го ядосаме толкова, че пак да нападне — подметна Найт.

— Не е изключено, съдия Найт — призна Чандлър. — Но не вярвам дейността на съда да окаже влияние върху събитията. Ако убийствата са свързани. — Той погледна Рамзи. — Мисля, че си струва за всеки случай да прегледаме делата, по които са работили двамата сътрудници. Знам, че е само догадка, но по-добре да загубя малко време сега, отколкото после да си скубя косите.

— Разбирам.

Чандлър се обърна към съдия Мърфи.

— Ще мога ли днес да разчитам на вашите сътрудници, за да прегледам делата, по които е работил Майкъл Фиск?

— Да — побърза да отговори Мърфи.

— И ще бъда благодарен на всички, ако поговорите помежду си и обсъдите дали някое дело от последните години може да предизвика подобна реакция — добави Чандлър.

Найт го погледна и поклати глава.

— Детектив Чандлър, много от делата в този съд предизвикват невероятно вълнение. Би било невъзможно да се ориентираме.

— Разбирам ви. Май имате късмет, че досега не се е стигало до нападения.

— Е, щом искате да продължим дейността си както винаги, няма да отменяме вечерята в чест на съдия Уилкинсън — каза Найт.

Мърфи подскочи възмутено.

— Бет, ако не друго, то самият факт, че са убити двама сътрудници на съда, налага да отложим вечерята.

— Лесно ти е на теб, Томи, нали не си планирал нещата. Кенет Уилкинсън е на осемдесет и пет години и има рак на панкреаса. Каквото и да става, не бих рискувала да отлагам. Това е много важно за него.

— Както и за теб, нали, Бет? — подхвърли Рамзи. — И за съпруга ти.

— Точно така. Пак ли искаш да спорим по правната етика, Харолд? Пред всички тия хора?

— Не — каза Рамзи. — Знаеш какво мисля по въпроса.

— Да, знам, но вечерята ще се състои.

Фиск проследи краткия спор с жив интерес. Стори му се, че зърна Рамзи лекичко да се усмихва, докато изричаше:

— Добре, Бет. Не бих се опитвал да променя мнението ти дори по някой важен въпрос, тъй че нека оставим дреболиите настрана.

37.

Тремейн спусна военния хеликоптер сред пасището. Докато въртенето на витлата отслабваше, двамата с Рейфийлд се загледаха към колата, спряла в сянката на дърветата. Разкопчаха коланите, слязоха от кабината и изтичаха приведени под витлата. Когато стигнаха до автомобила, Рейфийлд седна отпред, а Тремейн се вмъкна на задната седалка.

— Радвам се, че успяхте да дойдете — каза човекът зад волана и погледна Рейфийлд.

Полковникът зяпна от изумление.

— Какво е станало с теб?

Петната бяха виолетови в средата и жълтеникави по краищата — едно край дясното око, две над яката на ризата.

— Фиск — отговори човекът.

— Фиск ли? Той е мъртъв.

— Брат му Джон — раздразнено поясни онзи. — Спипа ме в апартамента на брат си.

— Позна ли те?

— Бях с маска.

— Какво е търсил в апартамента на брат си?

— Каквото търсех и аз — нещо, което би могло да насочи ченгетата по вярна следа.

— И дали е успял?

— Там нямаше нищо. Вече бяхме прибрали компютъра. — Човекът погледна Тремейн. — А ти прибра куфарчето му от колата, преди да го убиеш, нали? Къде е?

— Стана на пепел.

— Добре.

— Братът опасен ли е? — заинтересува се Рейфийлд.

— Може би. Бивше ченге. Той и другите сътрудници ровят насам-натам. Помага на детектива да разследва убийствата.

— Убийства ли? — сепна се Рейфийлд. — Искаш да кажеш повече от едно?

— Стивън Райт.

— Какво става, по дяволите? — попита Рейфийлд.

— Райт видя един човек да излиза от кабинета на Майкъл Фиск. Освен това чу каквото не трябваше. Щеше да се раздрънка, затова се наложи да го подмамя извън сградата и да го убия. Но там нещата минаха гладко.

— Полудял ли си? — гневно възкликна Рейфийлд. — Вече всичко е извън контрол.

Човекът погледна Тремейн.

— Хей, Вик, кажи на шефа си да кротува. Май Виетнам ти съсипа нервите, Франк. От войната насам вече не си същият.

— Четири убийства, а ти искаш да си кротувам! Хармс и брат му още са на свобода.

— Значи остават още двама. Най-важните. Разбираш това, нали, Вик?

— Разбирам — отговори Тремейн.

Човекът втренчи леден поглед в Рейфийлд. Полковникът преглътна мъчително.

— Ами… май вече няма обратен път.

— Много си прав.

— Какво ще правиш с Джон Фиск и онази сътрудничка? Ако Фиск е тръгнал да търси убиеца на брат си, може да ни създаде проблеми.

— Вече ни създава. Но тях сме ги вързали здраво. И така ще останат, докато решим какво да ги правим.

— Тоест?

— Тоест може да ни остават не двама, а четирима.