Читаем Проста истина полностью

На път за фургона Фиск спря до един денонощен магазин. Сара остана в колата. Ръждива реклама издрънча от преминаването на един тежък камион и тя неволно подскочи. Когато Фиск се върна, Сара изгледа с недоумение дванайсетте бири, които носеше.

— С това ли ще се утешаваш?

Той не обърна внимание на въпроса.

— Когато пристигнем, няма как да се върнеш сама. Голям пущинак е; понякога дори и аз се обърквам.

— Мога да поспя в колата.

След около половин час Фиск намали скоростта, зави по тясна чакълеста алея и наближи малка къщичка с тъмни прозорци.

— Тук се плаща таксата за посещение — обясни той. — Ще платя утре, преди да си тръгнем.

Минаха покрай къщичката и навлязоха в къмпинга. Сара огледа фургоните, подредени като малко градче. Повечето бяха окичени с коледни лампички и имаха пилони за знамена, прикрепени към тях или забити в бетонните плочи отпред. Лунните лъчи и светлините на лампичките огряваха целия къмпинг удивително ярко. Тук-там се мяркаха лехи с късни бегонии и хризантеми. Избуял повет обгръщаше стените на някои фургони. Из всички градинки стърчаха декоративни фигурки от метал, камък и пластмаса. Имаше дворчета с бетонни решетки и огнища за скара; из горещия, влажен въздух се носеше изкусителен смесен мирис на пушек и печено.

— Това място е като вълшебно градче на джуджетата — каза Сара. Огледа многобройните знамена и добави. — Патриотични джуджета.

— Тук мнозина са от Американския легион и Дружеството на ветераните. Татковият пилон е от най-високите. Той е бил във флота през Втората световна война. А коледните лампички са стара традиция.

— Често ли идвахте двамата с Майкъл?

— На татко му даваха само една седмица отпуск, но мама ни водеше през лятото за по две-три седмици. Някои от старците ни научиха да плуваме, да ловим риба и да управляваме платноходка. Все неща, за които татко никога не намираше време. Но откакто излезе в пенсия, бърза да си навакса.

Той спря колата пред един фургон, окичен с коледни лампички и боядисан в приятен син цвят. Наблизо бе паркиран буикът на баща му с голяма лепенка ПОДКРЕПЕТЕ МЕСТНАТА ПОЛИЦИЯ върху задната броня. До буика имаше електрокарче — от тия, които се използват на игрищата за голф. Пилонът отпред се издигаше на десетина метра височина.

Фиск огледа буика.

— Наистина е тук.

И си помисли: край на отсрочките, Джон, вече няма накъде.

— Има ли наблизо игрище за голф? — попита Сара.

Фиск се озърна към нея.

— Не, защо?

— А какво търси тук този електрокар?

— Къмпингът ги купува на старо от игрищата. Проходите между фургоните са доста тесни. Може да се минава с кола, но не е много удобно. А повечето хора тук вече са на години. Затова обикалят с електрокарчета.

Фиск взе бирите и излезе от колата. Сара не помръдна. Той я погледна въпросително.

— Мислех, че би предпочел да поговориш с баща си насаме — каза тя.

— След всичко, което преживяхме тази нощ, смятам, че си заслужила правото да присъстваш до края. Но ако не искаш, ще те разбера. — Той погледна фургона и усети как нервите му се обтягат до скъсване. Пак се обърна към Сара. — С теб ще ми е малко по-леко.

Тя кимна.

— Добре, само изчакай малко.

Сара завъртя огледалото и приближи лице към него. Намръщи се, посегна за чантата си и стори каквото можеше с малко червило и сгъваема четка за коса. От дъжда и жегата беше потна, влажната рокля лепнеше по нея, а косата й изглеждаше направо неспасяемо. Колкото и нелепа да бе грижата за външния вид при подобни обстоятелства, в момента се чувстваше тъй излишна, че просто не й хрумваше нищо друго.

С въздишка върна огледалото както си беше, отвори вратата и излезе. Докато крачеха към дъсчената веранда, тя приглади роклята си и отново посегна към косата. Фиск забеляза това и подхвърли:

— Изобщо няма да забележи как изглеждаш. Особено след като му кажа.

Тя въздъхна.

— Знам. Просто ми се иска да имам що-годе нормален вид.

Фиск въздъхна и почука на вратата. Изчака малко, после почука още веднъж.

— Татко. — Пак изчака и почука за трети път, по-силно. — Татко.

Най-сетне чуха раздвижване във фургона и лампата светна. Вратата се отвори и Ед Фиск надникна навън. Сара го огледа внимателно. Беше висок колкото сина си, но много слаб, макар че все още личаха остатъци от мощната мускулатура, която бяха наследили децата му. От лактите надолу ръцете му бяха огромни, като масивни късове дърво, изсушени от слънцето. Сара забеляза това, защото старецът беше по риза с къси ръкави. Имаше загоряло, вече поотпуснато лице, прорязано от дълбоки бръчки, но личеше, че на младини е бил красив мъж. Къдравата му коса оредяваше и беше съвсем побеляла, само на слепоочията се мяркаха тъмни кичури. Сара спря поглед върху дългите бакенбарди, навярно останали още от седемдесетте години. Изпод недокрай вдигнатия цип на панталона ясно се виждаха раираните гащета отдолу. Беше бос.

— Джони? Какво те е довеяло чак дотук?

На лицето му изгря широка усмивка. Когато забеляза Сара, той като че се изненада и бързо им обърна гръб. Оправи панталоните си и отново се завъртя.

— Татко, трябва да поговорим.

Ед Фиск пак се озърна към Сара.