Читаем Проста истина полностью

Когато прекрачи прага на стаята за свиждане, Руфъс Хармс като че се обърка при вида на младежа. Той бавно затътри нозе напред. Майкъл стана да го посрещне, но пазачът зад Руфъс веднага излая:

— Седнете!

Майкъл побърза да се подчини.

Надзирателят проследи напрегнато как Руфъс сяда от другия край на масата, после се обърна към Майкъл.

— Вече са ви инструктирали за правилата на поведение при свиждане. Ако случайно не помните някое, ето ги тук черно на бяло. — Той посочи голямото табло на стената. — Забранява се какъвто и да било физически контакт. И през цялото време трябва да останете на стола. Разбрахте ли?

— Да. Задължително ли е да останете в стаята? Разговорите между адвокат и клиент са поверителни. Освен това трябва ли да е окован?

— Ако бяхте видели как е разкрасил сума ти хора, нямаше да ме питате. Дори и с вериги може за две секунди да ви строши мършавия врат. — Пазачът пристъпи по-близо до Майкъл. — Другаде сигурно разрешават разговор насаме, но този затвор не е като другите. Тук вкарват само най-закоравелите изроди, тъй че правилата са по-различни. Посещението ви е извън графика, затова разполагате с двайсет минути, после тоя приятел отива да чисти тоалетните. И без него днес ще си имаме работа с някои от най-гадните типове.

— В такъв случай бих бил благодарен, ако ни оставите да започнем — каза Майкъл.

Пазачът мълчаливо отстъпи назад и се изпъна край вратата.

Когато се завъртя към Руфъс, Майкъл откри, че едрият мъж го гледа втренчено.

— Добър ден, мистър Хармс. Името ми е Майкъл Фиск.

— За пръв път го чувам.

— Знам, но дойдох да ви задам няколко въпроса.

— Казаха, че си мой адвокат. Не е вярно.

— Не съм казвал подобно нещо. Вероятно са ме разбрали погрешно. Нямам нищо общо с мистър Райдър.

Руфъс присви очи.

— Откъде знаеш за Самюел?

— Няма значение. Дойдох да поговорим, защото получих вашата апелативна молба.

— Кое?

— Молбата за преразглеждане на присъдата. — Майкъл заговори по-тихо. — Работя във Върховния съд на Съединените щати.

Руфъс зяпна от изненада.

— Тогава за какъв дявол се влачиш тук?

Майкъл се изкашля нервно.

— Знам, че не е съвсем в реда на нещата. Но прочетох вашата молба и исках да ви задам няколко въпроса. Тя съдържа твърде сериозни обвинения срещу някои много известни личности. — Майкъл се вгледа в смаяните очи на Руфъс и изведнъж съжали, че е дошъл. — Проучих подробностите около делото ви и много от тях ме озадачиха. Затова искам първо да ги обсъдим, а ако всичко се окаже истина, ще придвижим молбата.

— Защо не си я придвижил досега? Нали е влязла в съда, дявол да го вземе?

— Да, но щеше да бъде отхвърлена заради някои нарушени формалности. Бих се опитал да ви помогна в това отношение. Но искам да избегнем скандала. Разберете ме, мистър Хармс, във Върховния съд всяка година пристигат цели чували с безпочвени молби.

Руфъс присви очи.

— Лъжец ли ме наричаш? Това ли намекваш, а? Що не вземеш да полежиш тук двайсет и пет години без вина, пък после ела да се разправяме.

— Не ви наричам лъжец. Дори определено смятам, че в цялата работа има нещо нередно, инак нямаше да съм тук, повярвайте. — Майкъл се озърна из мрачната стая. Никога не бе попадал на подобно място и срещу подобен човек. Изведнъж се почувства като първокурсник, който слиза от автобуса и внезапно осъзнава, че вече е студент. — Повярвайте ми — повтори той. — Просто трябва да поговорим.

— Имаш ли някакъв документ, за да докажеш кой си? През последните трийсет години поотвикнах да се доверявам на хората.

Сътрудниците на Върховния съд не носеха удостоверения. От охраната се изискваше да ги познава. Но точно за тази цел съдът всяка година издаваше официален справочник с имената и снимките на служителите. Майкъл извади брошурата от джоба си и я показа на Руфъс. Затворникът напрегнато проучи снимката, озърна се към пазача и отново погледна Майкъл.

— Имаш ли радио в куфарчето?

— Радио ли? — Майкъл поклати глава. — Не.

Руфъс заговори още по-тихо.

— Тогава почвай да тананикаш.

— Какво? — обърка се Майкъл. — Аз всъщност… нали разбирате, не си падам много по музиката.

Руфъс нетърпеливо тръсна глава.

— Имаш ли химикалка?

Майкъл кимна замаяно.

— Извади я и почвай да чукаш по масата. Те сигурно вече са чули каквото им трябва, но поне ще ги изненадаме.

Майкъл понечи да каже нещо, но Руфъс го прекъсна.

— Без приказки, само тропай. И слушай.

Майкъл почука с химикалката по масата. Надзирателят се озърна, но не каза нищо.

Руфъс заговори толкова тихо, че Майкъл трябваше да напрегне слух.

— Изобщо не биваше да идваш. Нямаш представа какъв риск поех, за да измъкна оттук онова парче хартия. Ако си го прочел, знаеш защо. Никой няма да се трогне от убийството на един дърт черен затворник, дето е удушил бяло момиченце. Поне тъй мисля.

Майкъл престана да тропа.

— Било е отдавна. Времената се променят.

Руфъс изръмжа.

— Тъй ли? Що не почукаш на ковчега на Медгар Евърс или Мартин Лутър Кинг, та да им го кажеш. Времената се промениха, да, сър, вече всичко ще е наред. Слава на Всевишния.

— Не това исках да кажа.