Сара с усмивка проследи как двамата тичат отчаяно към самолета. Нямаха повод да я задържат. Тя използва момента, за да скочи на автобуса до гаража, където беше колата й. Напусна аерогарата и потегли на юг. Внезапно хрумване я накара да отбие при първата бензиностанция. Без да изключва двигателя, тя отвори куфарчето на Фиск и извади пакета документи от Сейнт Луис. Не знаеше дали Фиск ги е прегледал внимателно, но й беше дошло наум, че армията може да е приложила и копие от тайнственото писмо в досието на Хармс, макар че това досие се водеше за закрито от двайсет и пет години. Струваше си да потърси.

Половин час по-късно тя разочаровано надигна глава. Беше започнала да връща документите в куфарчето, когато забеляза списъка на военнослужещите във Форт Плеси. Прелисти страниците, зърна имената на Виктор Тремейн и Франк Рейфийлд. После печално плъзна поглед по името на Руфъс Хармс. Двайсет и пет години съсипан живот.

Мислейки за това, тя продължаваше разсеяно да прелиства и да оглежда списъка; щом видя името, всичко в нея изстина. За да се изтръгне от замайването, трябваше да положи такова усилие, че удари глава в предното стъкло. Тя захвърли папката, рязко превключи на скорост и с бясна скорост се отдалечи от бензиностанцията по хлъзгавия асфалт. Озърна се към пода, където бе паднал списъкът — оттам сякаш подигравателно й се хилеше името Уорън Маккена. Не погледна назад, затова не забеляза колата, която я следваше от аерогарата.

58.

Харолд Рамзи се облегна в креслото. Лицето му беше сериозно.

— Не съм и сънувал, че тук може да се случи нещо подобно.

Маккена и Чандлър седяха в кабинета на Рамзи. Агентът гледаше втренчено председателя на Върховния съд. За миг двамата сякаш си казаха нещо с очи, сетне Маккена се извърна към Чандлър.

— Е, няма и помен от доказателство, че Майкъл Фиск е откраднал някаква молба — каза полицаят. — Не се знае дали изобщо е съществувала.

Рамзи поклати глава.

— Може ли да има съмнение след разговора със Сара Еванс?

Разговор ли? По-скоро инквизиция, помисли си Чандлър.

— И все пак това е само предположение. Не бих ви съветвал да разгласявате подобна информация.

— Правилно — съгласи се Маккена. — Това само ще усложни разследването.

— Мислех, че твърдо смятате Джон Фиск за виновен — каза Рамзи. — Ако сега се отметнете, значи се връщаме пак там, където бяхме преди два дни.

— Убийствата не се разкриват сами — възрази Маккена. — А това е малко по-заплетено от обикновено. И не съм казал, че се отмятам. Пистолетът на Фиск е изчезнал от кабинета му. Очаквах нещо подобно. Не бойте се, всичко ще си дойде на мястото.

Рамзи не изглеждаше убеден.

— Наистина не виждам защо да не поизчакаме — каза Чандлър. — Ако подозренията ни се окажат верни, всичко може да мине без широка разгласа.

— Не си го представям — гневно повиши глас Рамзи. — Но пък след тая катастрофа няма да стане по-лошо, ако приема съвета ви. Засега. Какво става с Фиск и Еванс? Къде са те?

— Държим ги под наблюдение — отговори Маккена.

— Значи ви е известно къде са в момента? — попита Рамзи.

Лицето на Маккена остана безизразно. Нямаше намерение да признае, че Сара и Фиск са успели да се измъкнат от двама агенти на ФБР. Беше узнал за това малко преди да дойде на този разговор.

— Да — отговори Маккена.

— Къде са?

— За съжаление не мога да ви дам тази информация, господин председател — каза Маккена и побърза да добави: — Въпреки цялото ми желание да ви помогна. Налага се да пазим пълна секретност.

Рамзи го изгледа сурово.

— Агент Маккена, вие обещахте да държите съда в течение на всички новости по разследването.

— Така е. И затова съм тук.

— Съдът разполага със собствени полицейски сили. В момента Деласандро и Рон Клаус правят всичко възможно да изяснят случая. Водим свое разследване и общите интереси налагат да споделяме всичко. А сега моля да отговорите на въпроса. Къде са?

— Говорите много разумно, но за съжаление нямам право да ви дам тази информация — отвърна Маккена. — Такава е практиката на ФБР, нали разбирате.

Рамзи вдигна вежди.

— В такъв случай изглежда, че ще трябва да поговоря с някого от Бюрото. Не обичам да нарушавам каналния ред, агент Маккена, но случаят е изключителен.

— С удоволствие ще ви насоча към необходимите хора, като започнем лично от директора — любезно предложи Маккена.

— Имате ли да съобщите нещо важно, или това е всичко? — сухо попита Рамзи.

Маккена се изправи.

— Полагаме всички усилия да изясним истината. И вярвам, че с малко късмет скоро ще успеем.

Рамзи също стана и се извиси с една глава над тях.

— Приемете един съвет, агент Маккена. Никога не разчитайте на късмета. Всеки, който си позволи такава грешка, рано или късно съжалява за нея.