Читаем Проста истина полностью

Сара отби по алеята. Въздъхна дълбоко. Буикът беше тук. Докато излизаше от колата, я лъхна мирис на окосена трева. Ароматът разбуждаше спомени за футболни срещи в гимназията и лениви, спокойни вечери в Каролина. Щом почука, вратата се отвори толкова бързо, че тя едва не падна от стъпалото. Ед Фиск сигурно я бе видял да пристига. Преди да затръшне вратата под носа й, тя му протегна снимката.

На нея имаше четирима души — Ед и Гладис Фиск заедно със синовете си. Всички се усмихваха.

Ед погледна въпросително Сара.

— Беше в кабинета на Майк. Реших да ви я върна.

— И защо?

Тонът му беше все тъй студен, но поне не крещеше ругатни.

— Защото сметнах, че тъй ще е най-правилно.

Ед взе снимката.

— Нямам какво да ви кажа.

— Аз обаче имам. Обещала съм нещо, а никога не нарушавам обещанията си.

— На кого? На Джони ли? Е, предайте му, че напразно ви е изпратил да ми замажете очите.

— Той не знае, че съм тук. Каза ми да не идвам.

Ед като че се изненада.

— Тогава защо дойдохте?

— Заради обещанието. Джони не беше виновен за онова, което видяхте. Вината е моя.

— Не ме убеждавайте. За тая работа трябват двама.

— Може ли да вляза?

— Не виждам причина.

— Много бих искала да поговорим за синовете ви. Мисля, че трябва да узнаете нещо. Тогава ще разберете. Няма да се бавя и обещавам, че след като свърша, повече няма да ви досаждам. Моля ви.

След дълго мълчание Ед се отдръпна настрани. Влязоха и той затръшна вратата.

Холът изглеждаше точно както предния път. Явно стопанинът обичаше всичко да е на място. Сара си представи гаража, подреден по същия начин. Ед кимна към канапето и тя седна. Той прекрачи в столовата и внимателно сложи снимката между другите фотографии. После неохотно попита:

— Искате ли нещо за пиене?

— Само ако и вие искате.

Ед седна насреща.

— Не ми се пие.

Тя го погледна внимателно. Сега ясно виждаше приликата с двамата му синове по лице и телосложение. Майк беше взел нещо и от майка си, но Джон почти не. Ед понечи да запали цигара и се поколеба.

— Запалете, ако ви се пуши. Къщата е ваша.

Ед прибра запалката и цигарите.

— Гладис не ми разрешаваше да пуша вътре, трябваше да излизам. Старите навици трудно се преодоляват.

Той скръсти ръце и зачака.

— С Майк бяхме много добри приятели.

Лицето на Ед пламна.

— Не ми се вярва след онова, което видях.

— Истината, мистър Фиск…

— Виж какво, викай ми Ед — изръмжа той.

— Добре, Ед, истината е, че бяхме добри приятели. Така го виждах аз, но Майк искаше нещо повече.

— Какво намекваш?

Сара преглътна и се изчерви.

— Майкъл искаше да се омъжа за него.

Ед трепна.

— Никога не ми е казвал.

— Сигурно. Разбираш ли… — Тя се поколеба, очаквайки с тревога реакцията му. — Разбираш ли, аз му отказах.

Сара се сви, но Фиск просто седеше и се мъчеше да осмисли чутото.

— Така значи? Излиза, че не си го обичала.

— Не го обичах… не така, искам да кажа. Не знам защо. Той изглеждаше съвършен. Може би това ме е плашело — да споделя живота си с такъв човек, непрекъснато да го догонвам. А и беше толкова затънал в работа. Дори да го обичах, не знам дали в живота му щеше да има място за мен.

Ед наведе глава.

— Не беше лесно да отгледаме тия момчета. Джони се справяше с всичко, но Майк… Майк беше направо великолепен, с каквото и да се захванеше. Докато растяха, аз работех като вол и не усещах накъде вървят нещата. Сега разбирам. Все хвалех Майк. Прекалено много го хвалех. Майк казваше, че Джони не иска да има нищо общо с него, без да обяснява защо. А Джони наистина си е затворен. И дума не можеш да изкопчиш от него.

Сара погледна през прозореца до него. Върху плачещата върба отвън бе кацнала птица кардинал.

— Знам — каза тя. — През последните дни много често бях с него. Знаеш ли, по-рано си мислех, че ще разбера изведнъж: ето, с този човек искам да живея до края на дните си. Сега ми се струва глупаво. И непочтено. Така ли е?

По лицето на стареца плъзна едва забележима усмивка.

— Когато я видях за пръв път, Гладис беше сервитьорка в закусвалнята срещу гаража, където работех. Един ден влязох с тайфа приятели и щом я зърнах, престанах да чувам какво ми говорят. Сякаш бяхме останали само двамата в целия свят. Върнах се на работа и без малко да съсипя един двигател. Не ми излизаше от главата.

Сара се усмихна.

— Познавам добре ината на Майкъл и Джон Фиск. Не вярвам да си спрял дотам.

Ед също се усмихна.

— През следващите шест месеца закусвах, обядвах и вечерях все там. Почнахме да излизаме заедно. Накрая събрах смелост и я помолих да се омъжи за мен. Бог ми е свидетел, бих я помолил още първия ден, но се боях, че ще ме помисли за смахнат. — Той помълча, после отсече: — И си живяхме страхотно. — Вгледа се в лицето й. — И с теб ли стана така, когато видя Джони? — Изчака я да кимне и попита: — Майк знаеше ли?