Читаем Проста истина полностью

Държеше да изкаже своето мнение. Както пред обществото, така и пред колегите си, някои от които бяха присъствали в този съд по онова време. За Найт делото „Стенли“ бе една от най-отвратителните съдебни грешки, събрала всички недостатъци на Върховния съд. И тя възнамеряваше да подчертае това — и днес, и когато дойдеше време за гласуване на становище.

Когато заговори, гласът й бе мощен и звучен.

— Старши сержант Джеймс Стенли служи в армията през петдесетте години и доброволно се включва в програма, за която му казват, че разработва защитно облекло срещу отровни газове. Изпитанията се провеждат в Мериленд, на полигона Абърдийн. Стенли участва, но нито веднъж не му нареждат да облече защитен костюм или да си сложи противогаз. Само провежда дълги разговори на лични теми с група психолози, при което му дават да пие вода. Нищо повече. През 1975 година Стенли, чийто живот е тръгнал надолу — необяснимо поведение, изгонване от армията, развод, — получава от военните писмо с молба да се яви на преглед заедно с група военнослужещи, върху които през 1959 година е изпробвано дългосрочното действие на ЛСД. Под претекста, че се водят изпитания на защитни костюми, армията е давала на войниците ЛСД без тяхно съгласие.

При тези думи цялата публика ахна, надигна се глъчка. Наложи се Пъркинс да удари с чукчето — нещо, което не бе ставало почти никога.

Фиск седеше, слушаше и изведнъж осъзна колко важно е това дело. Руфъс Хармс бе подал молба до Върховния съд. И той ли искаше да съди армията? По време на службата го бе сполетяло нещо ужасно. Някакви хора му бяха сторили нещо, съсипало целия му живот и довело до убийството на невръстно момиченце. Руфъс искаше свободата си, искаше справедливост. Твърдеше, че истината е на негова страна. Но дори и с истината нямаше да постигне нищо при сегашното законодателство. Редник Руфъс Хармс щеше да загуби също като сержант Стенли.

Прикривайки задоволството си от реакцията на публиката, Найт продължи:

— Психологът е бил служител на ЦРУ ЦРУ и армията предприели съвместно изследване на наркотика, защото имало разузнавателни сведения, че в Съветския съюз са натрупани значителни запаси от него и военните искали да знаят как може да се използва по време на война. Това е. Стенли съвсем основателно сметнал, че армията е виновна за сполетелите го беди и завел дело. Накрая се обърнал към Върховния съд. — Тя помълча. — И загубил.

Публиката ахна отново.

Фиск пак се озърна към Сара. Тя не откъсваше поглед от Найт. Рамзи бе пребледнял.

— На практика вие искате Върховният съд да отнеме на Барбара Ченс и другите като нея едно от най-ценните човешки и конституционни права: правото да търси закрила от съда. Това ли искате? Да оставите виновните безнаказани?

— Поне един от тях бе изправен пред военен съд и изпратен в затвора — бързо отговори Андерсън.

Рамзи се усмихна победоносно.

— Това не ми прилича на безнаказаност.

— Мистър Андерсън, документите потвърждават недвусмислено, че деянията, за които е наложена тази присъда, са траяли твърде дълго и не са представлявали тайна за командването, което не предприело никакви мерки. Всъщност разследването е започнало едва след като Барбара Ченс се обърнала към местната полиция. Тъй че кажете ми, наистина ли виновните са наказани?

— Бих казал, че това зависи от представата ви за вина.

— Кой контролира военните, мистър Андерсън? Кой ще ни гарантира, че станалото със сержант Стенли няма да се повтори?

— Военните се контролират сами. И то твърде добре.

— Решението по делото „Стенли“ е взето през 1986 година. Оттогава насам имаме множество неприятни произшествия, включително все още необяснените инциденти по време на войната в Залива, а сега и изнасилване на жени военнослужащи. Това ли е „твърде добре“ според вас?

— Е, във всяка голяма организация може да има дребни неприятности.

Найт настръхна.

— Не вярвам жертвите на тези престъпления да ги нарекат дребни неприятности.

— Естествено, не исках да кажа, че…

— Когато предложих да разширим съдебния имунитет върху пожарникарите, полицаите и лекарите, вие не се съгласихте, нали?

— Правилно. Многото изключения унищожават принципа.

— Вероятно си спомняте експлозията на „Чалънджър“, нали? — попита Найт. Андерсън кимна. — Роднините на загиналите цивилни астронавти от совалката заведоха дела срещу правителството и производителя. Но семействата на военните бяха лишени от това право заради имунитета, даден на армията от Върховния съд. Смятате ли това за справедливо?

Андерсън подири опора в стария припев.

— Разрешим ли да се водят съдебни дела срещу военните, това ще доведе до излишни усложнения за националната сигурност.

— Ето че стигнахме до същината на въпроса — каза Рамзи, доволен, че Андерсън засегна темата. — Всичко е въпрос на равновесие и Върховният съд отдавна има ясна представа как да бъде постигнато.

— Именно, господин председател — потвърди Андерсън. — Това е основен камък в нашето правосъдие.

Найт едва не се усмихна.