Читаем Посмъртен образ полностью

— Ти сложи и твоите листчета в плика и го занеси на Светка Касянова, аз пък ще й се обадя да свърши работата бързо. Не забравяй да сложиш вътре и дневника — ще поставя на експертите и въпроса за Вазнис, нека го погледнат. Знае ли човек! Може все пак тя да е изпращала записите, като си е променяла почерка.

— И да го е правила да наподобява почерка на Смулов? — недоверчиво попита Настя.

— Ето, веднага си личи, че нямаш деца — разсмя се в слушалката следователят. — Това е житейски закон — знаеш ли за кой закон ми е думата? Когото обичаме, на него подражаваме. Особено ако не просто го обичаме, а му се и възхищаваме.

Настя затвори телефона и включи бързовара.

— Слушай, Гмиря има ли деца? — попита тя Коротков.

— Пет. Той е нашият баща-герой. Ама ти не знаеше ли? Затова е напуснал нашия отдел, разправяше, че ако се случело нещо с него, жена му не би могла да отгледа сама пет деца.

До края на работното време Настя свърши доста работа: помагаше на колегите си да анализират информацията, събрана за различни убийства, съставяше схеми и преценяваше различни варианти. С ужас си мислеше, че двайсети отдавна бе минал, а тя така и не бе представила на началника си ежемесечната справка за извършените в Москва убийства и изнасилвания. Съставянето на тези справки бе нейно задължение вече от няколко години и сега при всяко звънване на вътрешния телефон сърцето й неприятно се разтупкваше: ами ако Гордеев се е сетил и е решил да й поиска документа?

Тя получи плика от Гмиря към пет часа и веднага хукна да търси Касянова. Гмиря я бе нарекъл по приятелски Светка, но Касянова всъщност бе елегантна едра дама на средна възраст, в чиято коса имаше много пребоядисани бели косми, а на лицето й сякаш навеки бе застинал свадлив и недоволен израз. Но външността й за щастие се оказа измамна — Светлана Михайловна се усмихваше обаятелно, а смехът й бе оглушителен.

— Ох, Борка! — бърбореше си тя, докато четеше постановлението. — Покатери се на своята многодетна камбанария и сега си мисли, че който има не пет деца, а само две, е човек свободен, като полетяла птица. Добре де, добре, не изтръпвайте, имам деца, но за разлика от неговите, моите са вече големи, не е нужно да ги наглеждам — впрочем вече съм и баба. Ще чакате ли за резултата или ще потърпите до утре?

— Ще чакам колкото е нужно — горещо й благодари Настя. — И без това имам още много работа.

Тя се върна в кабинета си и се захвана за справката, като не преставаше да мисли за странната връзка между актрисата Алина Вазнис и общия работник Виктор Волошин. Излизаше, че Алина е познавала Волошин от дълги години и тяхното познанство не е било особено приятно. Тя е сънувала Волошин в най-тягостните си сънища и след тях е изпадала в депресия. После, преди две години, Волошин заминава за Сибир и Алина знае за това, защото въздъхва облекчено и смята, че няма вече от какво да се страхува. Да не се страхува… Но защо се е страхувала от него? Заплашвал ли я е? Или я е шантажирал? А щом са се познавали от дълги години, още от времето, когато са живеели на съседни улици, защо роднините на Алина нищо не знаят за това? Да, не знаят. Коротков отиде при тях след погребението на Алина, каза им името на Волошин, показа им снимката му. Те не са се познавали с него и никога не са го виждали, във всеки случай не си спомняли физиономията му.

В течение на две години Волошин, докато живее в Сибир, редовно получава солидни парични преводи от Москва. А после се връща. И три месеца след неговото завръщане трагично загива Алина Вазнис, а след още два дни — и самият той. Какво ли се е случило? И какво отношение има към всичко това режисьорът Андрей Лвович Смулов?