— Ами защото… Не искам да говоря онези гадости, дето ги е избъбрила Ксения, но в тях има частица истина. Какви са бащата и мащехата на Алина? Латвийски селяни. Цял живот са мразили руснаците, всичко руско ги е отвращавало. Не са ли ви разказали как Валдис Вазнис се е оженил за Сонечка Швайщейн? Соня била с родителите си на курорт в Прибалтика. И завъртяла любов с местен селянин. Младежка работа, звездни нощи… А после — бременност. Валдис — почтен човек — естествено предложил ръката и сърцето си, но не можело да става и дума момиче от богато еврейско семейство да напусне Москва, за да заживее в латвийско село. И Валдис като истински мъж, разбира се, отстъпил и се преместил да живее в Москва. Докато Соня била жива, в семейството царял дух на цивилизованост и на руската култура. А после, когато в дома влязла Инга — край, дотук. Не, за бога, не искам да кажа нищо лошо за нея, още повече че и самата Алина никога не я е споменавала с лошо. Но… Но. Всичко руско било лошо. Всичко московско не струвало. Можело да се четат само Вилис Лацис, Ян Райнис или Пятрас Цвирка. Да се гледат само филми на Рижката киностудия, да се слуша само Раймонд Паулс, и то единствено в изпълнение на Олга Пирагс. Никаква Алла Пугачова. Когато Алина казала, че е приета във ВГИК, в семейството това било възприето като обещание, след като завърши, да се снима в Рижката киностудия. А когато научили, че Алина играе в руски филми, Валдис и Инга престанали да й говорят. Братята й, разбира се, не са толкова враждебни като старото поколение. По-малкият, Алоиз, си е съвсем нормален, изцяло нов руснак. Има собствен бизнес, оженил се е за момиче от Хелзинки, живее ту тук, ту там. По-големият, Имант, е по-близо по дух до Валдис, той не одобряваше работата на Алина. Особено се дразнеше, че живеем с нея без брак. Веднъж съвсем случайно дочух как я нарича уличница и проститутка, която още от дете не мислела за нищо друго, освен за мъжки дюкяни. Така че Алина почти не поддържаше никакви отношения с Валдис, Инга и Имант. Сравнително сърдечно общуваше само с Алоиз, но пък той рядко се вясваше в Москва. Уверявам ви, Юрий Викторович, Алина беше много, много самотна. Смея да твърдя, че на този свят си имаше само мен и брат си Алоиз. И ако трябва да сме съвсем честни — само мен.

Алина Вазнис четири години преди смъртта си

„Защо всички представят Джилда като невинно дете, чисто и непорочно? Това са глупости, Леонид Сергеевич. Прочетете още веднъж либретото на «Риголето», вникнете във всяка дума и ще видите същото, което видях аз.

Кога се развива действието в операта? По времето на крал Франциск Първи. Спомняте ли си — поне от часовете по история — какви времена са били онези?

Чели ли сте книгите на Дюма? Чували ли сте за Бенвенуто Челини? При Франциск Първи хората дори не са си спомняли що е това девственост. Нравите са били повече от свободни. И между другото онова, което е вършел херцогът на Мантуа, не е било нещо необичайно. Така са се държали всички херцози в Италия по онова време — то е било нормално и общоприето. Но щом всички са се държали така, това не може да не се е отразило на психиката на женската част от населението. А сега да се върнем към Джилда.

Къде се запознава тя с херцога? В черквата. И спомняте ли си какво разказва за тази среща? «В храма смирено аз влязох, на Бога молитва въздадох, ала пред мене младеж се яви — прекрасен, вълшебно видение. Не му промълвих аз ни дума, но погледът вярно издаде страстта ми.» Какво ще кажете, Леонид Сергеевич? Поне за секунда вникнете в тези думи и всичко ще ви стане ясно. Можете ли да си представите как всички тези чувства спохождат едно целомъдрено, чисто момиче, което е отишло в черквата да се помоли? Не ме разсмивайте. Тук личат съвсем други неща: Джилда, едно нормално, весело момиче, което прекрасно знае откъде се вземат децата, си седи вкъщи, защото баща й, тиранинът, й забранява да излиза. Единственото изключение е черквата, баща й разрешава да ходи само там и абсолютно никъде другаде. Естествено тази забрана не се спазва, Джилда прекрасно си общува с приятелки, ходи на разни срещи и е напълно в течение на съвременните сексуални проблеми. Там има една слугиня — Джована, на която Риголето е възложил да наглежда дъщеря му. Но в хода на операта ние виждаме, че Джована — между другото също една нормална и далеч не идеална жена — взема пари от херцога и му помага да се срещне с Джилда. Можем ли да бъдем сигурни, че Джована взема пари за пръв път? Ами че тя е вземала пари десетки пъти, от всеки поклонник на Джилда, и им е уреждала срещи в градината. Докажете ми, че не е така!