Читаем Poslednata imperatrica полностью

На Е. Дж. Л. Райд

Фактите

Историческата информация и хронологията около Опиумните войни, Въстанието на боксьорите и динас­тията Цин се основава на достоверни факти. Това се от­нася за историческите личности, китайските обичаи и сведенията за архитектурата, строителството, времето, топографията и военните действия.

1.

Провинция Шандун, Китай

Руините на крепостта Шандун

07:13 ч. местно време

24 ноември 1898 г.

Огромният двор беше покрит със свеж пръхкав бял сняг, първия за сезона. Сутрешната светлина се лееше върху порутените каменни стени на източния периметър и през голата брезова гора от другата страна. Крепостта Шандун не беше приютявала войска от повече от сто го­дини. Навремето е била външна твърдина на династията Мин, разкошна и процъфтяваща, но оттогава бяха мина­ли векове. Сега беше празна черупка, а откритото равно пространство на вътрешния двор странно напомняше разорението на много от северните провинции. Сушата бе съсипала земята и богатият някога хамбар на Китай се беше превърнал в безплодна пустош.

Облечен в златните одежди на император със свиреп дракон с пет нокътя, избродиран на гърдите, Рандъл Чен приближи събралите се около двеста голи до кръ­ста мъже, които се приготвяха за упражнения по бойни изкуства сред руините. Според ритуала групата, извест­на като „Големия меч“, щеше да тренира малко след за­зоряване, шест дни в седмицата. Селяци, местни земе­делци и останали без работа мъже от провинцията бяха образували бдителна група с огромно влияние и власт в района. Докато Рандъл вървеше през снега към тях, неколцина от воините извадиха мечовете си, а други из­браха стрели от кожените си колчани, макар че дългите им лъкове все още бяха преметнати през гърбовете им.

Рандъл знаеше, че робата с дракона със сигурност ще предизвика гняв и негодувание.

-      Вие сте отговорни за убийството на двама герман­ски мисионери - извика той към групата. Гласът му беше спокоен, мандаринският - перфектен. - Ама че безочливост!

Думите му бяха посрещнати със смут и дори паника, докато всеки мъж вадеше оръжието си и заемаше бойна стойка. Стрелците отстъпиха назад и приготвиха лъковете си; бръмченето на опънатите тетиви наруши тишината на утрото. Поне петима души имаха карабини, коленичиха на малка група и се прицелиха в натрапника. Меченосците се разгърнаха в снега и застанаха в широк полукръг. Четири­ма други се втурнаха към порутените външни стени да ви­дят дали това не е някаква засада - единствено дипломати­чески пратеник можеше да приближи „Големия меч“ така безстрашно. Съдейки по облеклото, този човек явно беше от двора и подобно дръзко приближаване със сигурност означаваше, че императорската армия няма да закъснее.

-      Значи вие сте страховитите въстаници на Големия меч! - извика Рандъл.

Думите му бяха посрещнати с мълчание.

Рандъл чувстваше вперените в него погледи на двес­та души. Вече беше достатьчно близо, за да могат да видят цвета на очите му. Бяха странно сини, като сап­фири, нещо необичайно за азиатец - нещо, което никой от бойците на „Големия меч“ не беше виждал досега. Той долавяше страха на групата при приближаването му, усещаше как сърцата им се разтуптяват в гърдите. Топлият им дъх излизаше на облак пара в неподвижния леден въздух. Приток на адреналин изпълни собствени­те му вени при мисълта, че е в състояние да предизвика толкова силен страх в толкова много хора.

„Ако страхът им може да се овладее, ще станат могъ­ща сила“ - помисли си Рандъл.

Стъпките му бяха безшумни по тънкия бял сняг, ръцете му бяха спокойно скръстени на гърдите в широките ръка­ви на златната роба с дракона. Нямаше никаква броня или оръжие. Носеше ален пояс с големи изумруди и рубини на кръста, черни сандали и кожена чанта на гърба си.

По тези краища дори само поясът можеше да му ко­ства живота.

Районът Шандун беше прочут в цял Китай като мяс­тото, в което преди около 2500 години се бе родил Конфуций, но мъдростта и почтеността, които бе завещал, бяха забравени тук. Реколтата беше лоша вече повече от десет години, а запаси от храна нямаше. Могъщата Жълта река беше преляла миналата година, унищожа­вайки над хиляда села. В един момент дълбоката до кръста вода заля близо 4000 квадратни километра земя. Това също не беше благословия, а същинска катастро­фа, тъй като след наводнението плъзнаха скакалци, кои­то унищожиха всичко, което бе оцеляло.

На всичкото отгоре Китай беше много отслабен от Китайско-японската война. Армията постоянно се сра­жаваше на изток и изсмукваше жалките ресурси на Шандун в трескавите си опити да попречи на японците да завладеят Манджурия. „Дребните жълти хора“ жа­дуваха да ограбят полезните изкопаеми и желязото на Средното царство, за да нахранят собствените си гладни заводи. А онова, което се бяха приготвили да сторят на китайския народ, беше още по-лошо.