Читаем Полунощ в Ел Ей полностью

Навлезе в Холивуд малко след един часа на обяд, свърна по „Мелроуз“ към авеню „Порт Ситръс“ и зави на юг, за да мине покрай уличната лампа на адреса, който научи от Карл Шефер. Не намали скоростта на това място, само видя набързо какво представлява и продължи нататък. „Ситръс“ се намираше към границата на зоната, която паркът „Ханкок“ обхващаше. В тази западна част на възвишенията къщите бяха по-малки и едноетажни, построени след Втората световна война, с гаражи само за една кола. Кварталът се преобразяваше постепенно, появяваха се двуетажни кубични постройки по краищата му и образуваха затворени комплекси. В сравнение с едноетажните къщи в испански стил, от които първоначално се състоеше кварталът, новото строителство изглеждаше стерилно и бездушно.

Балард оглеждаше в движение автомобилите, паркирани до бордюра, но не забеляза признаци, че Среднощните наблюдават следващата си жертва. При „Бевърли“ пое надясно, възползва се от първата възможност да завие в обратната посока и се върна на „Ситръс“. Този път погледна капака за достъп в основата на стълба и не забеляза признаци да е отварян насила, но и не очакваше да е така.

Щом стигна до „Мелроуз“, зави надясно и веднага паркира пред „Остерия Моца“. Имаше предостатъчно място, защото популярният ресторант не работеше заради пандемията. Нагласи маската на носа си, излезе и отвори задния капак. Извади Пинто от клетката и закачи каишката за нашийника. Тръгна с кучето обратно към „Ситръс“ и в този момент й се обади Джон Уелборн. Продиктува й телефонния номер на Хана Стовал и добави, че е вероятно тя да е в дома си, защото работела с отдалечен достъп по време на пандемията.

Балард избра западната страна на „Ситръс“ за разходката, за да мине покрай уличната лампа. Вървеше бавно, оставяше кучето да избира скоростта, докато души и бележи разни места по улицата. Ако Среднощните я наблюдаваха, би могла да се издаде само в момента, когато дръпна Пинто да не препикае стълба на повредената лампа, за да не унищожи улики.

Огледа крадешком къщата, в която Хана Стовал живееше. Нямаше кола на алеята отпред, гаражът беше затворен. Балард обърна внимание, че и тук гаражът е долепен до къщата, значи непременно имаше свързваща врата както в дома на Синди Карпентър.

Подмина къщата, на кръстовището с „Оукуд“ пресече улицата и се върна на север по другата страна, играеше ролята на стопанка, която дава на кучето си възможност да подуши и да маркира нови територии.

Върна се в своя „Дифендър“ в два и половина, все още беше рано да започва осъществяването на плана. А и трябваше да се погрижи за Пинто.

Имаше хостел за кучета, където той можеше да пренощува — на булевард „Санта Моника“, близо до участък Холивуд. Тя бе оставяла там Лола понякога и знаеше, че е чисто и приятно, а и не чак толкова пренаселено. Особено доволна беше, че щеше да има достъп през телефона си до вътрешната камера в така наречената „стая за игри“, за да проверява как е Пинто.

Отне й час да отиде в „Кучешки дом“, да регистрира новия си домашен любимец и да настани Пинто за една нощ. Чак я заболя сърцето, защото на кучето можеше да се стори, че пак е отхвърлено и върнато в приют. Прегръщаше го, обещаваше му да се върне на следващия ден, но така повече успокояваше себе си.

Никой не бе заел мястото пред „Моца“ и тя спря там малко преди четири часа следобед. Нагласи огледалата на колата си така, че да вижда всички автомобили, излизащи от „Ситръс“ зад нея. И тогава се обади за пръв път на Хана Стовал, за да започне осъществяването на стратегическия замисъл.

Веднага чу женски глас и каза:

— Здравейте, търся Хана Стовал.

— Аз съм. С кого говоря?

— Обаждам се във връзка с подадения сигнал за повредена лампа на вашата улица.

— А, да. Точно пред моята къща.

— Според вас откога може да е повредена?

— Едва от вчера. Знам, че светеше в събота, защото това се вижда над горния край на щорите в моята спалня. Все едно имам нощна лампа отвън. А снощи забелязах, че не работи, и сутринта изпратих имейл на Марта Уелборн. Май тази най-обикновена улична лампа привлече голямо внимание. Какво става?

— Аз съм Рене Балард, детектив в участък Холивуд на градската полиция. Не искам да ви тревожа, госпожо Стовал, но смятам, че някой може би е решил да влезе с взлом във вашата къща.

Нямаше как да каже това по-меко и както очакваше, Стовал се стресна много силно.

— О, господи… Кой?

— Не знам точно, но…

— Ако не знаете, защо сте сигурна? Ей така се обаждате на хората, за да ги плашите до смърт ли? Не виждам смисъл в това. И защо да ви вярвам, че сте от полицията? Детектив или каквато бяхте.

Балард бе предвидила, че ще се наложи да доказва самоличността си пред тази жена.

— Този номер на мобилен телефон ли е?

— Да. А защо е необходимо да знаете?

— Защото ще прекъсна разговора и ще ви изпратя снимки на служебната си карта и полицейската си значка. След това ще ви потърся отново и ще ви обясня по-подробно какво се случва. Съгласна ли сте, госпожо Стовал?

— Да, изпратете ми съобщение. Каквото и да става, нека приключи по-скоро.