— И къде по-точно?

— Тръгваш по „Франклин“, след моста „Шекспир“ при „Сейнт Джордж“ завиваш по първата пресечка наляво. И нагоре към водоема.

— Нали уж никога не си бил там.

— Ами сещаш се — трябваше да проверя що за място е. Да речем, че не съм бил вътре.

— Какъв баща си само! Кое е момчето? Имаш ли някакви опасения заради него?

— Не, момчето е добро. Занимава се с декори във филмовата индустрия.

— Значи е в профсъюза?

— Така си е. Изкарва немалко пари, а трябва да стигат и за двамата, защото Мади още учи в академията. Миналата година не беше много благодатна за него, но през тази положението се подобрява. Дадох им нещичко, за да свързват двата края.

— Ти им плащаше наема, нали?

— Поне в началото, да.

— Какъв баща си само…

— Повтаряш се. А и вече се чувствам по-скоро като дядо.

— Стига де. Хари, още с много случаи има да се занимаваш.

— Особено ако имам и партньор.

Балард се засмя, после двамата се смълчаха. Но тя се почувства неловко, че оплю управлението, за работа в което се подготвяше неговата дъщеря.

— Съжалявам, че казах толкова тежки думи за управлението — подхвана тя. — Това е само лош период, а когато Мади завърши академията, ще бъде част от новото полицейско управление на Лос Анджелис.

— Да се надяваме.

Пак млъкнаха и след малко тя чу равномерното дишане на Бош. Изви глава към него. Той само бе склонил глава напред и се бе унесъл. Пръстите му още стискаха празната чаша. Какви навици…

Балард извади телефона си, за да провери съобщенията. Гарет Сингъл й бе изпратил видеозаписа от разговора във „Фейс Тайм“, след като се убеди със собствените си очи, че Бонър беше интубиран правилно. Тя изключи звука и пусна записа, но го спря почти веднага, защото я обзе нежелание да вижда Бонър.

В браузъра на телефона отвори сайта на „Разходки с опашатковци“. Стигна до страницата на Пинто, който щеше да види скоро. Имаше няколко снимки на кучето, направени в приюта.

Бе поместен и кратичък видеоклип с кучето и неговите стопани в приюта. Изглеждаше будно животинче и явно искаше да го харесват, но беше и нащрек, може би заради лош опит в миналото. Но пък Балард имаше добри предчувствия за Пинто. Нямаше търпение да го види и да го отведе в дома си.

Затвори клипа, щом чу сигнал за ново съобщение. Отначало й се стори, че е от телефона на Бош. Сигналът се повтори — трябваше да е от еднократния боклук на Бонър в торбичката, която бе прибрала в джоб на якето си. Хвана торбичката и успя да отвори сгъваемия апарат, без да го вади.

Само две думи: „Какво става?!“.

Тя погледна Бош. Още спеше с опряна в гърдите брадичка. Искаше й се да отговори на съобщението, за да примами събеседника на Бонър за среща. Бош би могъл да й помогне със съвет, за да не затъне в юридически проблеми с това хрумване, но нямаше желание да го буди.

Огледа телефона — зарядът в батерията се изчерпваше, а зарядното от нейния айфон не подхождаше. Скоро щеше да стане безполезен, докато не бъде зареден отново.

Поддаде се на приумицата и започна да набира отговор: „Бъркотия. Среща в лабораторията“.

Зачака и след около минута телефонът забръмча — обаждаше се абонатът от същия номер, който бе изпратил съобщението. Тя отказа разговора и изпрати ново съобщение: „Не мога да говоря. Има хора“.

Незабавен отговор: „Каква бъркотия?“.

И тя написа веднага: „Ще ти кажа в „Краун“. Да или не?“.

Изниза се повече от минута преди новото съобщение: „Кога?“.

И тя не се помайваше: „Сега. Портата да е отворена“.

Чакаше, но не получи нищо друго. Значи среща щеше да има. Завъртя ключа на колата и чак тогава се огледа към Бош. Боботенето на двигателя го разсънваше. Той отвори очи.

— Потегляме — осведоми го тя. — Уговорих среща в „Краун Лабс“.

— С кого?

— Още не знам.

35.

Портата на оградата пред „Краун Лабс“ бе оставена отворена, както Балард поиска. Имаше само една кола на паркинга, когато двамата с Бош пристигнаха. „Тесла“ модел S със специално поръчан регистрационен номер — 2TH DOC. Балард паркира плътно зад нея, за да не може да мръдне.

— А сега да проверим дали Хойл каза истината.

Взе радиостанцията и помоли централата да проверят номера. Оказа се, че е на корпорация със същото име — „2th Doc“.

— Една от фирмите, до която проследих собствеността върху лабораторията — добави Бош. — Президент е Джейсън Абът.

— Както се очакваше — каза тя.

Излязоха и доближиха вратата с анимационния зъб на табелата. Балард прецени, че са под един от маршрутите за захождане към летището „Бърбанк“. По това време нямаше полети, но още можеше да надуши лекия дъх на изгорял керосин.

Тя огледа краищата на покрива и забеляза охранителни камери на предните ъгли на сградата и над вратата. Нямаше да изненадат никого.

Вратата беше отключена. Балард отвори и влезе първа, Бош вървеше плътно след нея. Попаднаха в малка празна приемна, изглежда, тук донасяха пратки. Цареше пълна тишина.

Тя се озърна към Бош, който кимна към тъмния коридор зад гишето. Балард извади взетия назаем от него пистолет, отпусна ръката си до хълбока, докато заобикаляше гишето.